НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, "Фейсбук"

Прочел съм безброй книги. Но точно такава не бях чел!

Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи.

Накрая на статуса ще кажа, че ако можех, бих я препоръчал и на едни определен, конкретен човек.

Банално е да се каже, че тази книга се чете на един дъх, но е точно така – дори нещо повече, тя се чете, оставяйки те без дъх. 

С какво ли за Русия не съм се запознал от какви ли не публикации, но книгата на Браудър ме разби. Тя наистина е разтърсваща.

В нея може да се намери информация за най-различни драматични процеси и явления. 

Може да се види как бившите социалистически държави извадиха на тезгяха за приватизиране колосална собственост и най-ловките, най-бързо ориетиращите се, най-смелите и просто най-късметлиите в някакъв много икономически и финансов смисъл играчи удариха кьоравото. Включително младият и все още нищо не постигнал в живота си Браудър.

Може да се види отвътре и отвън огромна част от истината за великата криминална революция, която бе съпътстваща част от Прехода в държави като Русия, но и с мисъл по аналогия – като България.

Може да се види с оголена до месо яснота безпощадността на мафията на властта и властта на мафията в Русия.

Може да се види колко далеч е путинова Русия от нормалността, законноста, демократичността и порядъчността в спазването на приетите за разбиращи се от само себе си стандарти за демократичност и правова държава.

Може да се види цялата предистория на закона „Магнитски“.

А като казах за закона „Магнитски“, по-невнимателният български читател би останал в известно неведение – какво общо има този закон със санкциите, които бяха наложени на някои българи?

На по-невнимателния наш читател мога да дам само един съвет – да прочете по-внимателно тази книга. 

В същото време ще кажа на онези, които се интересуват от моето мнение, че под мекия (досега) авторитаризъм на ББ, слял в единен ръководен център и в една неподлежаща на контрол личност трите власти в нашата държава, ние се бяхме запътили към нашенска, ББ (българо-банкянска) форма на суров и безпощаден политически режим, в някои най-съществени черти напомнящ режима, за който ни разказва книгата на Браудър. 

Не само се бяхме запътили, но вече навлизахме в него. Още малко и той щеше да стане непроменима родна реалност. И тогава трудно щяхме да се измъкнем от лепкавите му и стискащи като клещи пипала.

Да, при този режим, в който ние постепенно навлизахме, може и да не постъпваха толкова жестоко и кръвожадно, както при описания в книгата „Заповед за арест“ режим на Путин, но отнемаха бизнеси; насъскваха контролните, данъчните, финансовите, ревизорските, контраразузнавателните служби да съсипват икономически неугодните личности; спускаха чадър на пълна недосегаемост за ББ и неговото обкръжение, както и онези, за които той казваше да не бъдат пипани; проваляха  кариери на иначе мислещи; изхвърляха от политиката достойни хора; задушаваха в скъпо платени прегръдки продажни персони, които си създаваха в началото име, критикувайки ББ и неговия режим; охулваха и омаскаряваха с марионетните медии почтени имена и критично мислещи граждани.

Не бива да имаме никаква илюзия – проолигархичният авторитаризъм на ББ и Со. (б)е мек, защото и като (относително) мек той вършеше чудесна работа на ББ и Со.

Още малко да бе останал на власт, да бе досвърхконцентрирал финансова, институционална, медийна и свързана с „тайните“ служби мощ, този режим щеше, ако се налага, а то щеше незибежно да се налага, да обърне другия край, да започне да се превръща в по-твърд авторитаризъм, да прилага сила и насилие, да слага в ред далеч по-здраво и по-болезнено.

В този смисъл книгата на Браудър може и да е за Русия на Путин, но тя е спомен от бъдещето за България на ББ.

Ето това може да ни очаква не в някакво далечно бъдеще, а в много по-скорошно бъдеще, ако партиите в парламента (без ГЕРБ и ДПС) не седнат на една маса и не започнат час по-скоро да мислят как в близките седмица-две по най-добрия начин да се реализира третият мандат.

Щях да забравя обещанието от началото. 

Ако можех, бих препоръчал книгата „Заповед за арест“ конкретно на Корнелия Нинова. Това би й подредило и променило някои нейни представи, заблуди, илюзии, фантасмагории. И сигурно ще я излекува от евразийството, с което тя върви в противоположна на цивилизационната стрела посока и не позволява на България да получи една качествено нова, проевропейска, продемократична и пронормална левица. С което в края на краищата неизменно повишава вероятността ББ да се завърне на черен джип в политиката и да довърши започналото установяване на своя проолигархичен и авторитарен режим. 

В един такъв режим Корнелия Нинова трябва да бъде сигурна – въпрос на време е и за нея режимът някой ден да издаде заповед за арест. Тя си знае защо.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Георги Гочев: Образованието ни служи в беда

    Академичното слово "Промени и страхове" на Декана на Факултета за базово образование в НБУ

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Винаги се опитвам да вземам пример от младите музиканти.“

 Дизи Гилеспи, американски джаз музикант, роден на 21 октомври преди 104 години

Анкета

Фен ли сте на агент 007?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Смъртта може да почака“ – край или начало

 

Изглеждайки финалните надписи, си зададох въпроса – „А сега накъде?“ - рецензия на Борислав Гърдев

"Февруари" на Камен Калев е силен визуален филм, пълен с кино

"Този филм тепърва ще намира зрителите си" - мнение на Тео Ушев.

Клинт Истууд – до последен дъх на огневата линия

 

„Плачещият мъж“ е като отлежало вино и зрял портокал, съблазнява бавно, но напоително и много ефективно.