SKIF

Този филм не е за тези, които смятат, че Русия на Путин е демократична държава, че войната в Украйна е справедлива и че в „братската“ страна народът живее добре. „Левиатан“ на Андрей Звягинцев показва истинското лице на северния гигант – вчера, днес и утре. Метафората с библейския демон е възможно най-удачната. Политическата машина в Русия е демон – убиващ обикновения руснак без капка милост, без никаква надежда в утрешния ден. Корупцията  - главният персонаж във филма, е потресаваща, превърнала се  и в символ на постсоциализма. 

Обикновено  семейство в обикновено затънтено градче се опитва да защити дома си от кмета, пожелал имота му. Изходът е ясен – брутална разправа. Съпругата е убита, съпругът в затвора, детето е в социален дом. Всичко това с благословията на православната църква и в името на изборната победа на партията на пожизнения президент и на парите, естествено. Няма полиция, няма прокуратура, няма съд, няма морал. Всъщност има го, но той е на подчинение на Путин. Изходът е един – водка, много водка.

Звягинцев снима с размаха на безапелационен майстор на киното. На моменти зрителят остава с впечатлението, че лентата е произведена в САЩ. Но не. Актьорите са подчинени на идеята на режисьора и сценария и за пореден път доказват, че Русия още от времето на Екатерина Велика е люлка на артистични гиганти. Само може да мечтаем какво би било, ако страната беше избегнала революцията от 1917 г. и последвалия терор, продължаващ и днес. 

Филмът е за тези, които обичат стойностното, критичното кино. Лентата има качествата на древногръцка трагедия и носи на авторите няколко престижни награди и омразата на властите – политически, икономически и църковни. 

Засега Звягинцев е жив . Световната му слава ще бъде щит, но докога? Ще има ли смелостта да продължи и как? 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Открил съм любимите си писатели, като попадах на книги, оставени на летища и в странни хотели.“

Лий Чайлд, английски писател, роден на 29 октомври преди 66 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.