SKIF

Ритеш Батра, изстрелян в известното от фестивала в Сънданс, е автор на този безкрайно фин човешки филм. „Кутия за храна” (The Lunchbox) е толкова приятен в цялата си пестеливост, че е чудно че не взе „Оскар”. Всъщност не е чудно, прекалено е добър, за да вземе. 

Индийският режисьор и сценарист, роден в Мумбай, естествено избира за декор на филма си точно този най-пъстър индийски град. В главните роли Ирфан Кан и Нимрат Каур пълнят филма по такъв начин, че двамата актьори във второстепенни роли (мъж и жена, присъстваща само с гласа си), са напълно достатъчни. Няма нужда от други. А филмът изобщо не е камерен в познатия смисъл – пред очите ни е цял Мумбай с всичките си шарки. 

Сюжетът е епистоларна любов – красива и млада съпруга, която приготвя вкусна храна за съпруга си, който не я забелязва въобще (заради друга жена, както става ясно по-късно). По силата на съдбата кутийките с вкуснотии попадат за обяд вместо при съпруга - при счетоводител пред пенсия, останал вдовец. Любовта минава през стомаха – тази баналност придобива съвсем друга светлина във филма на Батра. Храната поражда писма, писмата – любов, любовта – желание за съвместен живот. 

В прекрасния отворен финал героят на Имрат Кан бърза към красивата Ила. Ще стигне ли навреме при нея, за да я придружи до Бутан, където тя смята, че живеят най-щастливите хора? Случката живее и след финалните надписи и зрителите сами решават ще се случи ли това. 

Майстори като Батра правят показно на целия филмов свят, че силата на една продукция не е в тлъстите й финанси, а в простичкия, но хващащ за гърлото сюжет и в майсторското изпълнение. Затова с нетърпения чакаме новия му филм „Предчувствие за край” по наградения с „Букър” роман на Джулиан Барнс. Тази есен той ще излезе по екраните и със сигурност също ще хваща за гърлото. 

 

Коментари  

+2 #1 Георги Календеров 17-08-2015 20:27
Благодаря за информацията за този филм - The Sense of an Ending, ще го чакам с нетърпение! Ритеш Батра е велик!
Цитиране
  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„През целия си живот бях преследван от мисълта, че очевидно мъжете не искат да бъдат свободни. Те винаги искат да бъдат роби на някого, например на кариера или жена.“

Марчело Мастрояни, италиански актьор, роден на 28 септември преди 96 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.