SKIF

Ритеш Батра, изстрелян в известното от фестивала в Сънданс, е автор на този безкрайно фин човешки филм. „Кутия за храна” (The Lunchbox) е толкова приятен в цялата си пестеливост, че е чудно че не взе „Оскар”. Всъщност не е чудно, прекалено е добър, за да вземе. 

Индийският режисьор и сценарист, роден в Мумбай, естествено избира за декор на филма си точно този най-пъстър индийски град. В главните роли Ирфан Кан и Нимрат Каур пълнят филма по такъв начин, че двамата актьори във второстепенни роли (мъж и жена, присъстваща само с гласа си), са напълно достатъчни. Няма нужда от други. А филмът изобщо не е камерен в познатия смисъл – пред очите ни е цял Мумбай с всичките си шарки. 

Сюжетът е епистоларна любов – красива и млада съпруга, която приготвя вкусна храна за съпруга си, който не я забелязва въобще (заради друга жена, както става ясно по-късно). По силата на съдбата кутийките с вкуснотии попадат за обяд вместо при съпруга - при счетоводител пред пенсия, останал вдовец. Любовта минава през стомаха – тази баналност придобива съвсем друга светлина във филма на Батра. Храната поражда писма, писмата – любов, любовта – желание за съвместен живот. 

В прекрасния отворен финал героят на Имрат Кан бърза към красивата Ила. Ще стигне ли навреме при нея, за да я придружи до Бутан, където тя смята, че живеят най-щастливите хора? Случката живее и след финалните надписи и зрителите сами решават ще се случи ли това. 

Майстори като Батра правят показно на целия филмов свят, че силата на една продукция не е в тлъстите й финанси, а в простичкия, но хващащ за гърлото сюжет и в майсторското изпълнение. Затова с нетърпения чакаме новия му филм „Предчувствие за край” по наградения с „Букър” роман на Джулиан Барнс. Тази есен той ще излезе по екраните и със сигурност също ще хваща за гърлото. 

 

Коментари  

+2 #1 Георги Календеров 17-08-2015 20:27
Благодаря за информацията за този филм - The Sense of an Ending, ще го чакам с нетърпение! Ритеш Батра е велик!
Цитиране
  • ПОРТРЕТ

    Чомски - най-важният интелектуалец на съвремието

    Той е неуморим. И неумолим в критиката си към несправедливостите на съвремието ни. Ноам Чомски, геният на лингвистиката, просветителят с леви възгледи, един от най-непримиримите критици на САЩ и капитализма, навърши 90.

  • НАСЛЕДСТВО

    Антибиблиотеката на Еко, или колко важни са непрочетените книги

    Четенето носи допълнителни ползи за човека. Данните показват, че то намалява стреса, задоволява нуждите от социални връзки, подобрява уменията за общуване и емпатия, усилва определени когнитивни способности

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Първа отговорност на всеки гражданин е да оспорва властта.”

Бенджамин Франклин, американски общественик, учен, автор и издател, роден на 17 януари преди 313 години

Анкета

Пловдив '2019 ще бъде ли провал?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Гангстерският рай у съседите

Сръбският "Южен вятър" ни връща в 90-те

Новият Йонеско

Матей Вишниек може да се нарече една от емблемите на съвременния начин на модерно мислене за театър.

Сърцето на шампиона

„Крийд 2“ ще се хареса, ще си върне разходите, ще натрупа и печалба, това е ясно. Той е добър като замисъл, но куца като реализация.