SKIF

Сръбското кино винаги е било на високо ниво. Традиционната трагикомедия е най-силният му жанр. Такъв е и филмът „Паметник на Майкъл Джексън” – с продуцент, режисьор и сценарист Дарко Лунгулов. Една безумно смешна история, която завършва тъжно, но със светла тъга. 

Сюжетът е изпипан от първата до последната минута. Актьорската игра е класа. Драган Бьелогърлич, Борис Миливойевич, Миряна Каранович, Наташа Тапушкович, Марко Янкетич, Любомир Бандович и Тони Михайловски скъсват зрителя от смях с оригинална игра. Специално внимание заслужава камерата на Матиас Шьонинг  - точна по германски.

Гледайки филма, българският зрител се пита защо нито един български филм не може да стигне такова качество. Българските ленти кънтят на кухо, тегаво и театрално. Сръбските нямат празно. 

Иначе същата история може да бъде разказана и в България – умряло градче, в което нищо не мърда, се чуди как да промени битието си. И съобразителният бръснар измисля да се направи туристическа атракция – паметник на Майкъл Джексън. Така ще докара японски туристи, а и ще впечатли напусналата го съпруга, която се кани да емигрира в Германия и да сключва фиктивен брак. В „заверата” влизат пенсиониран пилот и циганин леяр, измайсторил паметника по приятелски, без пари. Натам сюжетът се разплита като класическа комедия с всички обърквания, които могат да се измислят. Комедията от грешки завършва драматично, но такъв е животът, това е цената на риска и на голямата любов. 

Личи си, че роденият в Сърбия Лунгулов се е школувал в Ню Йорк. Филмите му обират награди и са отличен пример за добро независимо кино. Късметлиите са го гледали на София Филм Фест преди година. През 2009 г. неговият „Тук и там” печели 16 награди и е сръбското предложение за чуждоезичен „Оскар”. Не го взима, но го заслужава напълно. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Да завършиш книга е все едно да дръпнеш дете в задния двор и да го застреляш.“

Труман Капоти, американски писател, роден на 30 септември преди 96 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.