SKIF

Сладкодумният Етгар Керет пуска читателите в личното си пространство в онези 7 години между раждането на сина му и смъртта на баща му. Седем добри години, събрани в 32 кратки разказа. Изкуство е да побереш такъв голям фрагмент от живота си в толкова малко текст и в същото време да не пропуснеш основното. 

Книгата е в онзи граничен жанр между литература и мемоари, където фикция и реалност се сливат. Чувството за хумор на израелския автор, или както казва майка му – на полския писател в изгнание, е онова, което знаем от предишните му книги. Дори когато го обстрелват с ракети или е притиснат от тежки проблеми, той не забравя да намига. 

Израелецът с неговите комплекси и особености, ту мразен, ту обичан по целия свят, шества насам натам и обменя мисли, симпатии и преживявания с останалите хора. И по правило изпада в смешни, неловки, дори драматични ситуации. Може да се каже, че това, което Амос Оз не разказа за евреите, го написа Етгар Керет. Личните истории на Керет са също такава хроника на съвременния израелец, като описаното от Оз. И, да, ще разберете как се стигна до онази тясна и ескцентрична къща на пъпа на Варшава. И не само. Читателят влиза в живота на еврейския автор и трябва като него да оцелява, да не се конфронтира, да се спасява, да жонглира между традиция и модерност. И така чувства цялата непосилност на живота в Близкия Изток, разтърсван от терористични атентати, излишни войни и религиозен фундаментализъм. 

Книгата от 138 страници се чете с такава лекота, че не може да не се свали шапка на преводачката Милена Варзоновцева и редактора Нева Мичева. Текстът е „пипнат” до съвършенство. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАМЕТ

    Излезе впечатляваща книга за изкуството на Българското възраждане

    В средата на август издателския отдел на Института за изследване на изкуствата успя да публикува поредното си уникално книжно тяло с тегло почти 5 кг. Съдържанието на „Корпусът на стенописите от първата половина на ΧΙΧ век в България“ включва 52 стенописни паметника.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Четете всичко – боклуци, класици, и т.н. Вижте как те правят нещата. Както дърводелец, който работи като чирак, но изучава майстора. Четете! Ще го абсорбирате. Чак тогава започнете да пишете. Ако се справяте добре, ще го разберете. Ако не, изхвърлете материала през прозореца.”

Уилям Фокнър, американски писател, роден на 25 септември преди 121 години

Анкета

Редно ли е държавата да плати изложбата на депутата Вежди Рашидов?

Да, той е талантлив - 20.3%
Не, в конфликт на интереси е - 75.4%
Не мога да преценя - 0%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нека шоуто продължи

Първият сезон на „Йелоустоун“ (2018)  приключи и е време за оценка и коментари. Причината за високия рейтинг и одобрението на сериала е свързан с две имена – на Кевин Костнър и Тейлър Шеридан.

„Решение за ликвидация“ е направен вещо, но и семпло

Без да е шедьовър, той доставя емоции и настроение и е доказателство за доброто здравословно състояние на съвременното руско кино.

Могъщата притегателна сила на „Сикарио“

Като добър професионалист Стефано Солима дори ни проверява киноманската памет.