SKIF

В последната си книга, излязла на български през 2013 г., този съвременен английски класик показва колко условни са жанровете. Фикция, история, есеистика и мемоаристика се сливат в едно – жанрът „Джулиан Барнс”. Познаваме го и от предишни негови книги – „Пулс”, „Няма нищо страшно”, „Папагалът на Флобер”.

„Нива на живот” е по-особена. Започва с полет с балон и завършва с огромна мъка по починалата съпруга на автора. Привидно – нищо общо между двете теми, но докато четеш, разбираш как минаваш от един въздушен пласт в друг.

Историята на прочутата драматична актриса Сара Бернар като почитателка на летенето с балон е сама по себе си достойна за роман. Драматизмът на въздухоплаването – също. Толкова малко знаем за този знаменит за времето си транспорт. За паданията, катастрофите, тежките инциденти. За пионерите, за героите. За тези, които са ги документирали и фотографирали.
До тези сюжети съвсем естествено идва житейският – огромната загуба на автора, причинена от смъртта на съпругата му.

„В началото на живота ни светът се дели най-общо на две групи: онези, които са правили секс, и онези, които не са. По-късно – на онези, които са познали любовта, и онези, които не са. Още по-късно, поне ако имаме късмет (или, от друга страна, ако нямаме) – светът се дели на онези, които са изпитали скръб, и онези, които не са. Тези деления са абсолютни; те са тропиците, които пресичаме.” С тези думи Барнс ни въвежда в дълбочината на чувствата си. В трагичните 37 дни – от диагнозата до смъртта на Пат Кавана, и „загубата на дълбочина” след това. Няма лечение за скръбта, няма утеха от околните.

Това изследване на мъката след смъртта е път навътре в себе си в паметта, където всъщност е загубата на дълбочина. „Паметта – фотографският архив на ума - отслабва”, пише Барнс. Спасението е в спомените и сънищата, които природата трие усърдно.

Тъга пронизва тази книга от първия до последния й ред, но удоволствието от четенето й е голямо. Като всяка книга на Барнс.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„В живота няма второстепенни, епизодични герои, които играят ролята на винтчета.“

Елза Триоле, френска писателка, родена на 24 септември преди 124 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.