SKIF

Това е филм, по време на който зрителят непрекъснато си задава въпроса: Защо в България не може да се заснеме подобен? Може би отговорът е в майсторството на режисьора Хесус дел Серо - испанец, спечелил слава в родината си и насочил интереса си към Румъния, където през последните 10 г. е заснел 10 филма. А може би е в незрелостта, връзкарството и подмяната на ценностите в българското кино.

Чудовищната машина на "Секуритате" - комунистическите тайни служби на Румъния, които мачкат хората в продължение на 45 години, вълнуват Дел Серо в "Пътуване до Хавай" (2017). Филмът е за опита за бягство от комунистическата хватка, а сюжетът е драматичен - с цялата жестокост и безнадеждност на режима на Чаушеску. И въпреки това финалът е оптимистичен. 

Историята е за семейство, в което възрастният баща е пробвал неусупешно на младини да избяга от страната с балон заедно с тримата си братя. Това му е струвало затвор и безрадостен живот. Единият брат обаче е успял и след много години роднините му разбират това, след като ги уведомяват, че им е оставил в наследство имение в Хавай на стойност 3 млн. долара. "Секуритате" обаче не може да допусне щастието им и след като им отнема наследството, синът също отлита с балон. 

Зад фантастичния сюжет се крие цялата безнадеждност на живота в комунистическия строй, за който поне в България паметта се оказа изключително къса. Филмът унищожава всякаква носталгия по ония години и припомня безизходицата и безнадеждността на социалистическото робство, заменили свободата на индивида. 

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея. Този път историята е по действителен случай, затова финалът е реалистичен, пълен с разочарование и безнадеждност. 

Румънското кино заслужава изключителен респект заради тези филми. Колкото до българските им аналози - те едва ли са възможни в момента. Едва ли би се намерило финансиране за истории, които да припомнят на забравилите какво означава свобода и как се отстояват човешките права. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Пленяват ме хора, които могат да живеят без страх от последствията, да бъдат страстни без предпазливост, хора, които безумно мразят и обичат.”

Федерико Фелини, италиански режисьор, роден на 20 януари преди 100 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.

По следите на жените от кино „Роялъ“

Леа Коен е написала четивен, ярък, пъстроцветен роман. Добре конструиран и може би най-хомогенният в творчеството й.

Как умират демокрациите

 

Разпадът на демокрацията за повечето хора остава невидим, предупреждават Даниел Зиблат и Стивън Левицки.