SKIF

Безсмислено е да обясняваме какво е значението на Париж за световната култура. Но филмът „Дипломация” на режисьора Фолкер Шльондорф и сценариста Сирил Жели от 2014 г. ни връща към един кратък епизод от Втората световна война, който остава сякаш подценен и пренебрегнат. В рамките на няколко часа – нощта на 24 срещу 25 август 1944 г., животът на парижани и великолепните архитектурни паметници са поставени на карта. Адолф Хитлер, губейки войната, издава заповед световната столица да бъде срината. Мостовете над Сена, Айфеловата кула, Лувъра, Нотр Дам, Триумфалната арка, Версай, парламентът са натъпкани с експлозиви. Взривовете ще вдигнат нивото на реката до 4 метра и ще удавят града. Съдбата не на войната, а на Париж, е в ръцете на губернатора генерал Фон Холтиц. Негова е последната дума, транслираща заповедта на Фюрера. Защо обаче пруският войник не се подчинява и днес Париж продължава да очарова със своята история, архитектура, изкуство, романтика?

Именно това разказва лентата на германския режисьор Шльондорф, който стъпва върху пиесата на Сирил Жели, за да изгради вълнуващия сюжет. Титаничният словесен сблъсък между влюбения в Париж шведски консул Раул Нордлинг и германския генерал Холтиц е всъщност целият филм. С фанатична любов към цивилизацията дипломатът успява да постигне победа. Блестящата игра на Нилс Ареструп (Нордлинг) и Андре Дюсолие (Холтиц) по убедителен начин допълват трагизма на ситуацията и драматизма на Втората световна война.

„Дипломация” е за тези, които обичат деликатността и чувствителността на европейското кино. Той е на космически години от съвременните мащабни, наситени с компютърни ефекти, разточителни американски продукции.

Филмът е и реплика към една позабравена лента – през 1966 г. излиза „Гори ли Париж?” на режисьора Рене Клеман. В нея участват емблематичните звезди на френското и американското кино: Ален Делон, Жан-Пол Белмондо, Кърк Дъглас, Ив Монтан, Мишел Пиколи, Жан-Луи Трентинян, Орсън Уелс.Но в сценарият на Копола на фокус е цялостната картина на събитията и фундаменталното значение на Раул Нордлинг остава пренебрегнато и потъва в забрава.

За тези, които обичат и се интересуват от Фолкер Шльондорф, автобиографичната му книга на „Светлина, сянка и движение. Моят живот и моите филми” е преведена на български и все още може да се намери в книжарниците.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Колелото на съдбата се върти по-бързо от перките на мелницата, а онези, които бяха вчера на върха, днес се изхвърлени в прахта.“
Мигел де Сервантес, испански писател, роден на 29 септември преди 473 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.