SKIF

Безсмислено е да обясняваме какво е значението на Париж за световната култура. Но филмът „Дипломация” на режисьора Фолкер Шльондорф и сценариста Сирил Жели от 2014 г. ни връща към един кратък епизод от Втората световна война, който остава сякаш подценен и пренебрегнат. В рамките на няколко часа – нощта на 24 срещу 25 август 1944 г., животът на парижани и великолепните архитектурни паметници са поставени на карта. Адолф Хитлер, губейки войната, издава заповед световната столица да бъде срината. Мостовете над Сена, Айфеловата кула, Лувъра, Нотр Дам, Триумфалната арка, Версай, парламентът са натъпкани с експлозиви. Взривовете ще вдигнат нивото на реката до 4 метра и ще удавят града. Съдбата не на войната, а на Париж, е в ръцете на губернатора генерал Фон Холтиц. Негова е последната дума, транслираща заповедта на Фюрера. Защо обаче пруският войник не се подчинява и днес Париж продължава да очарова със своята история, архитектура, изкуство, романтика?

Именно това разказва лентата на германския режисьор Шльондорф, който стъпва върху пиесата на Сирил Жели, за да изгради вълнуващия сюжет. Титаничният словесен сблъсък между влюбения в Париж шведски консул Раул Нордлинг и германския генерал Холтиц е всъщност целият филм. С фанатична любов към цивилизацията дипломатът успява да постигне победа. Блестящата игра на Нилс Ареструп (Нордлинг) и Андре Дюсолие (Холтиц) по убедителен начин допълват трагизма на ситуацията и драматизма на Втората световна война.

„Дипломация” е за тези, които обичат деликатността и чувствителността на европейското кино. Той е на космически години от съвременните мащабни, наситени с компютърни ефекти, разточителни американски продукции.

Филмът е и реплика към една позабравена лента – през 1966 г. излиза „Гори ли Париж?” на режисьора Рене Клеман. В нея участват емблематичните звезди на френското и американското кино: Ален Делон, Жан-Пол Белмондо, Кърк Дъглас, Ив Монтан, Мишел Пиколи, Жан-Луи Трентинян, Орсън Уелс.Но в сценарият на Копола на фокус е цялостната картина на събитията и фундаменталното значение на Раул Нордлинг остава пренебрегнато и потъва в забрава.

За тези, които обичат и се интересуват от Фолкер Шльондорф, автобиографичната му книга на „Светлина, сянка и движение. Моят живот и моите филми” е преведена на български и все още може да се намери в книжарниците.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Никой народ няма в живота си толкоз и таквиз груби противоречия и несъобразности, колкото има в живота на нашия народ. Бедни материално и невежествени духом, мнозина от нас искат да се покажат, че са нещо повече, от каквото са.“

Петко Славейков, поет и журналист, роден на 17 ноември преди 192 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Соня Йончева и Националният филхармоничен оркестър – енергия и класа

Бравурните аплаузи искрено развълнуваха звездата, която благодари на българската публика с 3 биса, а след концерта повече от 2 часа раздаваше автографи.

Пикасо рисува по-грозно от Любен Зидаров

"Копирането на нечий успешен модел е лесно и (относително) безрисково. Създаването на свой собствен е несравнимо по-трудно и далеч по-рисковано", пише издателят Манол Пейков.

Любен Зидаров е много по-голям от това, което днес ще изплюем за него

Не е ли по-добре, когато става дума за изкуство, да имаме предвид, че то няма еднозначно възприемане, няма правилно или неправилно, след като вълнува.