SKIF

Както ще Ви подскаже корицата на Димитър Овчаров, в книгата става дума за аристократични неща. Само че историята не ни я разказва някоя достолепна госпожа, а младата румънска писателка Дана Григорча, живееща в Швейцария. 

Авторката, очевидно добре познаваща западната публика, я завладява с хибридния жанр, в който, докато ни разхожда из непознатия Букурещ, разказва истории от покритото му с патина минало. Дантелите на баба й и тоталитарният социализъм на Чаушеску са така преплетени, преливат едни в други, смесват се със съвременни истории, че на моменти читателят се пита: В коя епоха съм сега? 

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. Асоциативната й мисъл на моменти обърква - толкова много моменти и случки се наслагват едни върху други. Затова книгата трябва да се чете на един дъх, без прекъсване - за да не се изпусне нишката. В случай, че бъде изпусната, не е беда - така или иначе съвременният сюжет е най-маловажният в романа, а историите следват една след друга.

За българските читатели (а сигурно не само за тях) "Първичното чувство за невинност" е пътеводител из непознатия Букурещ - някога наричан напълно заслужено "малкият Париж", а по времето на Желязната завеса - емблема на грандоманщината и безчовечността в архитектурата (и не само). Чудни, любопитни историйки се нанизват като разноцветни маниста в гердан: как Майкъл Джексън отчайва изнемогващата от чакане тълпа с думите: "Будапеща, обичам ви!", как главната героиня като пионерче отказва да връчи огромен букет на "Майката на нацията", защото за нея единствената й майка е собствената й, как съседката убива мъжа си, понеже й е изневерил, и го натиква в контейнера за боклук, като оставя краката му да стърчат отгоре... За ценителите препоръчваме коледното меню и всичките салтанати по поднасянето му в онези години, когато думата "изисканост" е имала огромно значение в живота на хората - стр. 132 до 135 (с нищо няма да ви навреди на четенето, ако започнете книгата оттам - тъкмо ще ви се отвори апетит за нея). 

Книгата събужда апетит и за още от същото и неизменно поражда въпроса защо досега не сме прочели подобни български истории. Особено за времената, когато бабите ни са ходели с онези копринени рокли, прибрани в наследените от тях гардероби, каквито внучките им никога не облякоха. За онзи изгубен вкус към живота, който вече изглежда напълно нереален. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • IN MEMORIAM

    Кристиан Таков - "Времето е особено"

    Думи на доц. Кристиан Таков - преподавател по право в Софийския университет, автор на книги, защитник на правото, към абсолвенти юристи. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ОТКЪС

    Юлия Кръстева - „Пътувам себе си“

    „Книгата се пише от двама. Тя ме впечатлява и това я забавлява, аз връщам теоретичката към нейните преживявания, емоции, тя играе играта, или пък не, продължаваме нататък“, разказва съавторът на книгата Самюел Док.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Богомил Симеонов

    Той бе Еньо, Жельо, Ивайло, Хищникът, крал Андрей, генерал Бергонцони, жрецът на хан Аспарух…

     

„Дирижирането не е само четене на партитури, а и натрупване, поддържане на традиция в музикалния живот. Това е дълъг, труден процес .“

Емил Табаков, български диригент, роден на 21 август преди 71 години

Анкета

Редно ли е държавата да плати изложбата на депутата Вежди Рашидов?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Могъщата притегателна сила на „Сикарио“

Като добър професионалист Стефано Солима дори ни проверява киноманската памет.

Том Круз - отличник в MI-6

"Мисията невъзможна: Разпад" е образцов екшън.

Сибирска клопка за Киану Рийвс

Ако творбата  куца на сценарно ниво е повече от ясно, че няма как да се превърне в постижение или празник за зрителя.