SKIF

Назоваваме този филм с оригиналното му заглавие, защото българският превод "Довереникът на кралицата" е доста плосък и унищожава важен нюанс. "Виктория и Абдул" си кореспондира с устойчивото словосъчетание, което всеки англичанин разбира: Виктория и Албърт. 

За да разбере човек този филм, трябва доста да поназнайва английска история. Да е наясно с празнината, която починалият принц Албърт отваря в сърцето на кралица Виктория, да е чувал за десетилетния й траур и склонността й да се сприятелява със слугите си - първо шотландецът Джон Браун, после индиецът Абдул Карим. И двамата не усупяват да заместят Албърт, но единствени те сгряват сърцето на суровата владетелка. И скандализират двора и цялото английско консервативно общество. 

Дотук с историята. Този филм обаче не е история. Това е филм, направен, за да гледаме и слушаме Джуди Денч, която през декември ще навърши 83. Двете с Маги Смит всъщност са живите кралици на британското кино. Сцените без нейно участие са толкова малко, че може да се каже, че Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори. Всяко отваряне на устата й е класика в жанра - хапливото британско остроумие на великолепен бритиш. А и не й е за първи път да играе кралица. Вече е пресъздала и историята на Виктория с Джон Браун, за което има "Златен глобус".

Стивън Фриърс прави портрет колкото на Виктория, толкова и на Джуди Денч. И му благодарим. Али Фазал партнира успешно, но за жалост влиза в клишето на сладникавия индиец, от който британското кино така и не може да избяга. А вероятно и не иска. Второстепенните герои са просто супер - цяло ветрило от ъгловати, заядливи, дървеняшки типажи, пресъздаващи много убедително английските нрави от викторианската епоха. 

Към хвалбите трябва да добавим и вещата операторска работа на Дани Коен, който при цялата чудовищна масовка и натруфеност на мизансцена успява да снима от всякакви ъгли. 

"Виктория и Абдул" не трябва да бъде гледан като документален филм - не това е целта му. Затова и в началните надписи е изписано "По действителни събития... почти". Това е приказка за любовта, която размразява самотата и студенината, за различните, които се привличат, за чудесата на приятелството, което може да стопи дори най-невероятното класово неравенство. Приказка за това как робът става учител на кралицата, следователно неин господар. 

А който иска истината и само истината - документалният филм "Последната любов на кралица Виктория" е наличен в YouTube. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПРОПАСТ

    България и интелектуалците й - заседнали между XIX и XX век

    Тв предаване, посветено на писмото на 30 европейски интелектуалци, показа къде сме - все още в задния двор на ЕС.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„В живота е като в театъра: с най-големи изисквания са тези, които не са си платили за местата.“

Саша Гитри, френски режисьор, драматург и актьор, роден на 21 февруари преди 134 години

Анкета

Трябва ли министърът на културата да подаде оставка?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Гешев“ или пътят към истината

Новите изследователи и търсачи на скрити тайни  за родния полицай №1 ще са благодарни, тъй като е осигурени солиден фундамент, от който може да се продължи напред в толкова трудната и привлекателна тема „Никола Гешев“.

С „Т34“ от Москва до Бохемия

Към този филм трябва да се подходи спокойно и с внимание.

„Цезар, шута на пиратите“ от Думитру Раду Попеску (ревю)

Негов учител в театъра е без съмнение Шекспир. Именно геният от Стратфорд го вдъхновява за редица от неговите текстове за театъра.