SKIF

Назоваваме този филм с оригиналното му заглавие, защото българският превод "Довереникът на кралицата" е доста плосък и унищожава важен нюанс. "Виктория и Абдул" си кореспондира с устойчивото словосъчетание, което всеки англичанин разбира: Виктория и Албърт. 

За да разбере човек този филм, трябва доста да поназнайва английска история. Да е наясно с празнината, която починалият принц Албърт отваря в сърцето на кралица Виктория, да е чувал за десетилетния й траур и склонността й да се сприятелява със слугите си - първо шотландецът Джон Браун, после индиецът Абдул Карим. И двамата не усупяват да заместят Албърт, но единствени те сгряват сърцето на суровата владетелка. И скандализират двора и цялото английско консервативно общество. 

Дотук с историята. Този филм обаче не е история. Това е филм, направен, за да гледаме и слушаме Джуди Денч, която през декември ще навърши 83. Двете с Маги Смит всъщност са живите кралици на британското кино. Сцените без нейно участие са толкова малко, че може да се каже, че Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори. Всяко отваряне на устата й е класика в жанра - хапливото британско остроумие на великолепен бритиш. А и не й е за първи път да играе кралица. Вече е пресъздала и историята на Виктория с Джон Браун, за което има "Златен глобус".

Стивън Фриърс прави портрет колкото на Виктория, толкова и на Джуди Денч. И му благодарим. Али Фазал партнира успешно, но за жалост влиза в клишето на сладникавия индиец, от който британското кино така и не може да избяга. А вероятно и не иска. Второстепенните герои са просто супер - цяло ветрило от ъгловати, заядливи, дървеняшки типажи, пресъздаващи много убедително английските нрави от викторианската епоха. 

Към хвалбите трябва да добавим и вещата операторска работа на Дани Коен, който при цялата чудовищна масовка и натруфеност на мизансцена успява да снима от всякакви ъгли. 

"Виктория и Абдул" не трябва да бъде гледан като документален филм - не това е целта му. Затова и в началните надписи е изписано "По действителни събития... почти". Това е приказка за любовта, която размразява самотата и студенината, за различните, които се привличат, за чудесата на приятелството, което може да стопи дори най-невероятното класово неравенство. Приказка за това как робът става учител на кралицата, следователно неин господар. 

А който иска истината и само истината - документалният филм "Последната любов на кралица Виктория" е наличен в YouTube. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Умберто Еко - "Средновековното мислене"

    Това са студии, които покриват период от шейсет години. Техният оригинален дух е напълно съхранен, въпреки че авторът ги е шлифовал както библиографски, така и редакционно, за да се избегнат, макар и не изцяло, някои повторения и връщания към загатнатите теми.

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Няма начин да пишеш добре и в същото време да пишеш лесно.”

Антъни Тролъп, английски писател, роден на 24 април преди 203 години

Анкета

Трябва ли да се забрани лотарията по телевизията?

Да, защото е хазарт - 95.8%
Не, какво толкова? - 4.2%

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

Капанът на политическата коректност

"Квадратът" е сатира за социалното лицемерие, липсата на емпатия и маймуната в човека

Лазар Николов. Страници от архива

Проф. Куюмджиев е съставил грижливо и с пиетет към автора тази интересна книга – документ за едно време, противоречиво, несвободно, но и определено творческо.

Любов на кръстовището на историята

Силвия Томова е написала своя роман „Грохот“ страстно и с вдъхновение.