SKIF

Назоваваме този филм с оригиналното му заглавие, защото българският превод "Довереникът на кралицата" е доста плосък и унищожава важен нюанс. "Виктория и Абдул" си кореспондира с устойчивото словосъчетание, което всеки англичанин разбира: Виктория и Албърт. 

За да разбере човек този филм, трябва доста да поназнайва английска история. Да е наясно с празнината, която починалият принц Албърт отваря в сърцето на кралица Виктория, да е чувал за десетилетния й траур и склонността й да се сприятелява със слугите си - първо шотландецът Джон Браун, после индиецът Абдул Карим. И двамата не усупяват да заместят Албърт, но единствени те сгряват сърцето на суровата владетелка. И скандализират двора и цялото английско консервативно общество. 

Дотук с историята. Този филм обаче не е история. Това е филм, направен, за да гледаме и слушаме Джуди Денч, която през декември ще навърши 83. Двете с Маги Смит всъщност са живите кралици на британското кино. Сцените без нейно участие са толкова малко, че може да се каже, че Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори. Всяко отваряне на устата й е класика в жанра - хапливото британско остроумие на великолепен бритиш. А и не й е за първи път да играе кралица. Вече е пресъздала и историята на Виктория с Джон Браун, за което има "Златен глобус".

Стивън Фриърс прави портрет колкото на Виктория, толкова и на Джуди Денч. И му благодарим. Али Фазал партнира успешно, но за жалост влиза в клишето на сладникавия индиец, от който британското кино така и не може да избяга. А вероятно и не иска. Второстепенните герои са просто супер - цяло ветрило от ъгловати, заядливи, дървеняшки типажи, пресъздаващи много убедително английските нрави от викторианската епоха. 

Към хвалбите трябва да добавим и вещата операторска работа на Дани Коен, който при цялата чудовищна масовка и натруфеност на мизансцена успява да снима от всякакви ъгли. 

"Виктория и Абдул" не трябва да бъде гледан като документален филм - не това е целта му. Затова и в началните надписи е изписано "По действителни събития... почти". Това е приказка за любовта, която размразява самотата и студенината, за различните, които се привличат, за чудесата на приятелството, което може да стопи дори най-невероятното класово неравенство. Приказка за това как робът става учител на кралицата, следователно неин господар. 

А който иска истината и само истината - документалният филм "Последната любов на кралица Виктория" е наличен в YouTube. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Не ща да остарявам. Мразя старостта. Болестите. Грижите. Тревогите...“

Апостол Карамитев, роден на 17 октомври преди 94 години

Анкета

Приключен ли е случаят с проф. Владко Мурдаров, уличен от Съюза на преводачите в плагиатство?

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

„Държавата срещу Фриц Бауер“ на Ларс Крауме (ревю)

Разбиването на един исторически мит, изваждането на светло на личността на Фриц Бауер, съпротивата срещу демократизацията на Германия правят необикновен този филм.

Филм за оцеляването и запазването на човешкото достойнство

„Първо убиха баща ми“ е коректно и майсторски направена лента. Този епос няма да бъде касов бестселър, но ще остане като знак за творческата зрялост на  Анджелина Джоли.

„Блейд Рънър 2049“ - достойно продължение  на оригинала 

До голяма степен Райън Гослинг изнася храбро шоуто на гърба си - до срещата си с Харисън Форд.

„Земя на сенки“ от Елизабет Костова – амбициозен замисъл, неоригинална трактовка

Ценя усилието на Елизабет Костова да направи достояние на света сложната и обременена съдба на българския интелектуалец в годините на соца, но за съжаление усилието й има скромен коефициент на полезното действие, тъй като разорава самоуверено и отривисто една вече отдавна експлоатирана тема.