SKIF

Емигрантските истории, описани в книга от българи, се броят на пръстите на едната ръка. И обикновено са дело на писатели. Затова "От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант, или как станах богат в Америка" е смело действие на човек, който няма нищо общо с литературата. 

Любен Рабчев е изключително любопитен персонаж и автор. Роден е през 1942 г. в с. Бяла черква, Търновско. Бяла Черква, в която Възраждането оставя толкова силен отпечатък - в нея Бачо Киро основава първото селско читалище "Селска любов", там театърът и издаването на книги са всекидневие, населението бързо започва да води живот от градски тип и да развива изключително успешен винарски бизнес. Хората забогатяват и комунистите съсипват живота им след 9 септември 1944 г. 

Рабчев обаче е свидетел на предприемаческия дух на дядовците си и баща си. Бунтар, той си поставя за цел да емигрира от скованата си от социализъм родина и успява. През 1968 г. успява да избяга чак САЩ и започва да се учи на бизнес. Уроците, които получава, правят от него успешен бизнесмен. 

Всичко това е разказано от първо лице, непринудено и без да се спестяват грешките. Точно те изиграват най-важната роля в живота на Любен Рабчев. Падайки и ставайки, той сбъдва американската си мечта. 

50 години по-късно успелият бизнесмен купува имоти в с. Мечка (известно дотогава само с криминални ексцесии), на брега на Дунав и създава винарско-хотелския комплекс „Седем поколения“. 

"Никога не съм мислил, че ще завърша този ръкопис, че той дори може да стане книга. Оцеля по чудо. Започнах го преди 50 години в емиграционния лагер „Трайскирхен" край Виена. Някои въпроси и отговори останаха за по-нататък. Вероятно съм осъзнавал, че един ден ще се върна към тях отново", започва книгата си Рабчев. 

Тя се чете на един дъх, тъй като е директна, неподправена, откровена. На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и  с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението. 

В зрялата си възраст американецът Рабчев се връща от Калифорния, за да сади лозя и да произвежда вино - както дядовците му. Нова мечта, нова енергия за нея, нови сблъсъци с родната действителност, която не е мръднала много от времената на социалистическата бюрокрация. 

Непонятната за българите енергия на този човек става разбираема с прочитането на книгата му. И хем дава надежда, хем буди носталгична тъга. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„Няма такова нещо като лошо уиски. Просто някои са по-добри от други. Но човек не трябва да злоупотребява с алкохола, преди да навърши 50. След това би бил глупак, ако не го направи.”

Уилям Фокнър, американски писател, роден на 25 септември преди 123 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.