SKIF

Емигрантските истории, описани в книга от българи, се броят на пръстите на едната ръка. И обикновено са дело на писатели. Затова "От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант, или как станах богат в Америка" е смело действие на човек, който няма нищо общо с литературата. 

Любен Рабчев е изключително любопитен персонаж и автор. Роден е през 1942 г. в с. Бяла черква, Търновско. Бяла Черква, в която Възраждането оставя толкова силен отпечатък - в нея Бачо Киро основава първото селско читалище "Селска любов", там театърът и издаването на книги са всекидневие, населението бързо започва да води живот от градски тип и да развива изключително успешен винарски бизнес. Хората забогатяват и комунистите съсипват живота им след 9 септември 1944 г. 

Рабчев обаче е свидетел на предприемаческия дух на дядовците си и баща си. Бунтар, той си поставя за цел да емигрира от скованата си от социализъм родина и успява. През 1968 г. успява да избяга чак САЩ и започва да се учи на бизнес. Уроците, които получава, правят от него успешен бизнесмен. 

Всичко това е разказано от първо лице, непринудено и без да се спестяват грешките. Точно те изиграват най-важната роля в живота на Любен Рабчев. Падайки и ставайки, той сбъдва американската си мечта. 

50 години по-късно успелият бизнесмен купува имоти в с. Мечка (известно дотогава само с криминални ексцесии), на брега на Дунав и създава винарско-хотелския комплекс „Седем поколения“. 

"Никога не съм мислил, че ще завърша този ръкопис, че той дори може да стане книга. Оцеля по чудо. Започнах го преди 50 години в емиграционния лагер „Трайскирхен" край Виена. Някои въпроси и отговори останаха за по-нататък. Вероятно съм осъзнавал, че един ден ще се върна към тях отново", започва книгата си Рабчев. 

Тя се чете на един дъх, тъй като е директна, неподправена, откровена. На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и  с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението. 

В зрялата си възраст американецът Рабчев се връща от Калифорния, за да сади лозя и да произвежда вино - както дядовците му. Нова мечта, нова енергия за нея, нови сблъсъци с родната действителност, която не е мръднала много от времената на социалистическата бюрокрация. 

Непонятната за българите енергия на този човек става разбираема с прочитането на книгата му. И хем дава надежда, хем буди носталгична тъга. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Почувствах колко простичко и достъпно нещо е щастието: чаша вино, печен кестен, звуците на морето. Нищо повече.“

Никос Казандзакис, гръцки писател и философ, роден на 18 февруари преди 135 години

Анкета

Харесвате ли клипа за европредседателството?

Да - 45.5%
Не - 31.8%
Не ме интересува - 22.7%

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.

Летят последните таксита

 

"Посоки" на Стефан Командарев не е нова за българското кино посока, но е ясно и убедително очертана.