SKIF

Готови ли сте да дарите органите си? Това е въпросът, който без съмнение изниква у читателите на петия роман на Евелина Ламбрева Йекер "Изрично възражение". Още от първите редове човек си дава сметка, че е забравил как беше уредено донорството у нас, че няма представа дали ако се случи нещо с него или близките му и въпросът му бъде поставен ребром, ще успее да даде бърз положителен отговор. 

Завършилата медицина Йекер, която от десетилетия практикува като психиатър и преподавател в Швейцария, изненадва публиката с динамичен сюжет и резки обрати в кредото на главните си герои. Книгата се чете на един дъх. Историята се завърта така, че в различни моменти всеки един от тях стига до дилемата на донорството. Труден избор, при положение че във всеки един аргумент "за" и "против" има логика, която е трудно да бъда отхвърлена. 

Като чете книгата, човек си дава сметка, че е  много лесно по принцип да е за трансплантациите, с които се спасяват човешки животи, но е много трудно, когато сам трябва да вземе решение за себе си или най-близките си хора. Редно ли е масов убиец да получи орган, а безнадеждна пропаднала наркоманка, а зъл човек, който цял живот тормози семейството си и травмира децата си? Защо при толкова масово одобрение на трансплантациите малцина даряват органите си? 

Йекер търси различни ъгли на моралния проблем и деликатно менторства по въпроса чрез героинята си Рут, която също се колебае в един момент като всички останали. 

Освен че дава гласност на непопулярната тема, писателката напомня, че прегарянето, излизането от релсите, което често води до тежки болести и необходимост от присаждане на нови органи, е бичът на нашия век. И се опитва да предложи лекарство, известно, откакто свят светува - любов и толерантност. 

Така че дори един читател на романа да отиде и да си направи донорски паспорт, дори един да натисне спирачката на кариерата си, водеща към пропастта, заслугата на авторката ще е голяма и книгата й ще си е струвала. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОРТРЕТ

    Памет за Борислав Шаралиев

    Днес отсъствието му се чувства осезателно, като остава само утешението, че неговите майсторски направени филми продължават да радват публиката, която ги преоткрива по телевизията , интернет или в ДВД формат.

„Дирижирането не е само четене на партитури, а и натрупване, поддържане на традиция в музикалния живот. Това е дълъг, труден процес .“

Емил Табаков, български диригент, роден на 21 август преди 70 години

Анкета

Трябва ли да се наказват критичните към властта коментари в социалните мрежи и форумите?

„Държавата срещу Фриц Бауер“ на Ларс Крауме (ревю)

Разбиването на един исторически мит, изваждането на светло на личността на Фриц Бауер, съпротивата срещу демократизацията на Германия правят необикновен този филм.

"Касапница" на Роман Полански (ревю)

Филмите по пиеси разчитат на диалог и актьорска игра, защото обикновено се случват в една стая. Както и този.

"Изрично възражение" от Евелина Ламбрева Йекер (ревю)

Готови ли сте да дарите органите си?

„Последното лице“  -  филм, предизвикващ тревожни размисли

Той не е заснет да прави пари и да взривява боксофиси, той е направен , за да носи престиж на своите създатели, да ги легитимира като честни, ангажирани и критично настроени хуманисти.

Носталгично-ироничен поглед към „Наша земя“

Има такива творби, рожба и на корифеи, които умират със своето раждане, поради моментни, конюнктурни съображения.

Балетната гранд гала в Стара Загора - експлозия на талант, емоции, красота

Не е новина, че в България има многочислена балетна публика. И то – разбираща публика с определени очаквания. Балетът на Държавна опера-Стара Загора също се радва на привилегията да има вдъхновена и вярна публика.