SKIF

Готови ли сте да дарите органите си? Това е въпросът, който без съмнение изниква у читателите на петия роман на Евелина Ламбрева Йекер "Изрично възражение". Още от първите редове човек си дава сметка, че е забравил как беше уредено донорството у нас, че няма представа дали ако се случи нещо с него или близките му и въпросът му бъде поставен ребром, ще успее да даде бърз положителен отговор. 

Завършилата медицина Йекер, която от десетилетия практикува като психиатър и преподавател в Швейцария, изненадва публиката с динамичен сюжет и резки обрати в кредото на главните си герои. Книгата се чете на един дъх. Историята се завърта така, че в различни моменти всеки един от тях стига до дилемата на донорството. Труден избор, при положение че във всеки един аргумент "за" и "против" има логика, която е трудно да бъда отхвърлена. 

Като чете книгата, човек си дава сметка, че е  много лесно по принцип да е за трансплантациите, с които се спасяват човешки животи, но е много трудно, когато сам трябва да вземе решение за себе си или най-близките си хора. Редно ли е масов убиец да получи орган, а безнадеждна пропаднала наркоманка, а зъл човек, който цял живот тормози семейството си и травмира децата си? Защо при толкова масово одобрение на трансплантациите малцина даряват органите си? 

Йекер търси различни ъгли на моралния проблем и деликатно менторства по въпроса чрез героинята си Рут, която също се колебае в един момент като всички останали. 

Освен че дава гласност на непопулярната тема, писателката напомня, че прегарянето, излизането от релсите, което често води до тежки болести и необходимост от присаждане на нови органи, е бичът на нашия век. И се опитва да предложи лекарство, известно, откакто свят светува - любов и толерантност. 

Така че дори един читател на романа да отиде и да си направи донорски паспорт, дори един да натисне спирачката на кариерата си, водеща към пропастта, заслугата на авторката ще е голяма и книгата й ще си е струвала. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

  • ПОРТРЕТ

    Почит за Стефан Данаилов 

    Гледайки днес превъплъщенията му сме наясно, че дори и най-баналните, най-екзалтираните и конюнктурните са ценни именно като част от неговата биография.

"Сега имаме хубави дрехи, хубави домове и т.н., а нямаме желание за духовна храна.”

Райна Кабаиванска, оперна певица, родена на 15 декември преди 83 години

Анкета

Харесвате ли "Междузвездни войни", които не са на Джордж Лукас?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Думи за Михаил Себастиан

Неголямо по обем, но силно и интересно е литературното творчество на този автор.

"Идеал" или "Турбо"

"Дъвка за балончета" пита какво се е случило с децата на 80-те и техните мечти.

Страстта като невъзможност за щастие

50 години от екранизирането на  "Анна Каренина" от Александър Захри. Изпълнението на Татяна Самойлова се нарежда сред световните образци на тази роля за всички времена.