SKIF

Готови ли сте да дарите органите си? Това е въпросът, който без съмнение изниква у читателите на петия роман на Евелина Ламбрева Йекер "Изрично възражение". Още от първите редове човек си дава сметка, че е забравил как беше уредено донорството у нас, че няма представа дали ако се случи нещо с него или близките му и въпросът му бъде поставен ребром, ще успее да даде бърз положителен отговор. 

Завършилата медицина Йекер, която от десетилетия практикува като психиатър и преподавател в Швейцария, изненадва публиката с динамичен сюжет и резки обрати в кредото на главните си герои. Книгата се чете на един дъх. Историята се завърта така, че в различни моменти всеки един от тях стига до дилемата на донорството. Труден избор, при положение че във всеки един аргумент "за" и "против" има логика, която е трудно да бъда отхвърлена. 

Като чете книгата, човек си дава сметка, че е  много лесно по принцип да е за трансплантациите, с които се спасяват човешки животи, но е много трудно, когато сам трябва да вземе решение за себе си или най-близките си хора. Редно ли е масов убиец да получи орган, а безнадеждна пропаднала наркоманка, а зъл човек, който цял живот тормози семейството си и травмира децата си? Защо при толкова масово одобрение на трансплантациите малцина даряват органите си? 

Йекер търси различни ъгли на моралния проблем и деликатно менторства по въпроса чрез героинята си Рут, която също се колебае в един момент като всички останали. 

Освен че дава гласност на непопулярната тема, писателката напомня, че прегарянето, излизането от релсите, което често води до тежки болести и необходимост от присаждане на нови органи, е бичът на нашия век. И се опитва да предложи лекарство, известно, откакто свят светува - любов и толерантност. 

Така че дори един читател на романа да отиде и да си направи донорски паспорт, дори един да натисне спирачката на кариерата си, водеща към пропастта, заслугата на авторката ще е голяма и книгата й ще си е струвала. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

"Ако не можеш да живееш както искаш, няма смисъл да си жив."

Рейналдо Аренас, кубински писател, поет и драматург, роден на 16 юли преди 76 години

Анкета

Колко често подарявате книга?

За всеки празник - 59.1%
Много рядко - 27.3%
Не подарявам книги - 9.1%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.