SKIF

Готови ли сте да дарите органите си? Това е въпросът, който без съмнение изниква у читателите на петия роман на Евелина Ламбрева Йекер "Изрично възражение". Още от първите редове човек си дава сметка, че е забравил как беше уредено донорството у нас, че няма представа дали ако се случи нещо с него или близките му и въпросът му бъде поставен ребром, ще успее да даде бърз положителен отговор. 

Завършилата медицина Йекер, която от десетилетия практикува като психиатър и преподавател в Швейцария, изненадва публиката с динамичен сюжет и резки обрати в кредото на главните си герои. Книгата се чете на един дъх. Историята се завърта така, че в различни моменти всеки един от тях стига до дилемата на донорството. Труден избор, при положение че във всеки един аргумент "за" и "против" има логика, която е трудно да бъда отхвърлена. 

Като чете книгата, човек си дава сметка, че е  много лесно по принцип да е за трансплантациите, с които се спасяват човешки животи, но е много трудно, когато сам трябва да вземе решение за себе си или най-близките си хора. Редно ли е масов убиец да получи орган, а безнадеждна пропаднала наркоманка, а зъл човек, който цял живот тормози семейството си и травмира децата си? Защо при толкова масово одобрение на трансплантациите малцина даряват органите си? 

Йекер търси различни ъгли на моралния проблем и деликатно менторства по въпроса чрез героинята си Рут, която също се колебае в един момент като всички останали. 

Освен че дава гласност на непопулярната тема, писателката напомня, че прегарянето, излизането от релсите, което често води до тежки болести и необходимост от присаждане на нови органи, е бичът на нашия век. И се опитва да предложи лекарство, известно, откакто свят светува - любов и толерантност. 

Така че дори един читател на романа да отиде и да си направи донорски паспорт, дори един да натисне спирачката на кариерата си, водеща към пропастта, заслугата на авторката ще е голяма и книгата й ще си е струвала. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Любов е всичко, което можеш да предадеш. Предателство може да има само ако има любов.“

Джон Льо Каре, английски писател, роден на 19 октомври преди 86 години

Анкета

Приключен ли е случаят с проф. Владко Мурдаров, уличен от Съюза на преводачите в плагиатство?

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

„Държавата срещу Фриц Бауер“ на Ларс Крауме (ревю)

Разбиването на един исторически мит, изваждането на светло на личността на Фриц Бауер, съпротивата срещу демократизацията на Германия правят необикновен този филм.

Филм за оцеляването и запазването на човешкото достойнство

„Първо убиха баща ми“ е коректно и майсторски направена лента. Този епос няма да бъде касов бестселър, но ще остане като знак за творческата зрялост на  Анджелина Джоли.

„Блейд Рънър 2049“ - достойно продължение  на оригинала 

До голяма степен Райън Гослинг изнася храбро шоуто на гърба си - до срещата си с Харисън Форд.

„Земя на сенки“ от Елизабет Костова – амбициозен замисъл, неоригинална трактовка

Ценя усилието на Елизабет Костова да направи достояние на света сложната и обременена съдба на българския интелектуалец в годините на соца, но за съжаление усилието й има скромен коефициент на полезното действие, тъй като разорава самоуверено и отривисто една вече отдавна експлоатирана тема.