SKIF

Филми като "Hidden Figures" са от онзи тип биографични истории, които вадят на светло изключително интересни факти, обикновено почти неизвестни. Тед Мелфи разказва историята на 3 чернокожи жени, които във времената на жестоката сегрегация се оказват ключови фигури в НАСА. 

Историята е изключително любопитна, защото кой би предположил, че в основата на космическата програма за кацане на Луната участват жени, та и с неподходящ цвят на кожата.

Филмът не е сладникав, защото се базира на истинската кариера на математичката Катрин Джонсън, инженерката Мери Джаксън и самоуката компютърна специалистка Дороти Вон. Джонсън все още е жива и на 98 г., както и колежката й Джаксън - на 83 г., и двете са живата история на надпреварата на САЩ и СССР кой ще кацне пръв на Луната. Дороти Вон умира на 98 г. през 2008 г.

Филмът пали силно интереса човек да се порови в американските медии и да намери куп любопитни статии за трите героини. 

Разбира се, Космосът не е основна тема в "Hidden Figures" - наравно с него е сегрегацията и препятствията, които трите специалистки трябва да преодоляват в началото на кариерата си. Сценарият е базиран на документална книга за математичките от афро-американски произход, които работят за НАСА.

Силната мъжка роля е на Кевин Костнър в ролята на началник от НАСА, който прави революция - заличава разделението в тоалетните за бели и чернокожи. 

Филмът е с три номинации за "Оскар" и две за "Златен глобус" и наистина е за съжаление, че не спечели поне една статуетка. Гилдията на филмовите актьори в САЩ обаче го отличи за най-добър актьорски състав.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Най-силната дума в речника на съвременния човек е думата „не“. Особено, когато говори за себе си.“

Сидни Поатие, американски актьор и режисьор, роден на 20 февруари преди 91 години

Анкета

Гледате ли предавания за култура по телевизията?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Вестникът на властта срещу властта

Не съм съгласен с българското заглавие на филма. „Вестник на властта“ звучи и подвеждащо, и компрометиращо.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.