SKIF

Да гледаш света през очите на писател като Стайнбек е изключително любопитно. Сборникът „Америка и американците”, издаден от „Колибри” през 2011 г. в превод на Венцислав Венков, съдържа журналистическите статии на класика от 30-те години на ХХ век, както и негови есета и пътеписи от 50-те и 60-те, които не са толкова известни, колкото романите му.

Авторът води читателите на път из бедна Америка и туристическа Европа с еднаква лекота. В „Америка и американците” са разказани истинските истории на някои от любимите герои от романите на Стайнбек. Там е документалната „Улица Консервна” например и тя дори е по-интересна от художествената.

Писателят е изключително чувствителен към видяното и чутото, любопитните му очи улавят всяко движение на света и това го прави отличен журналист, макар и не в редакция. Той е пращал репортажите и размислите си в различни многотиражни издания в САЩ като външен автор. А за да си добър журналист, се смята, че трябва да си дишал редакционен въздух. Е, очевидно големият талант може и без това.

Не може да не се отбележи, че прекрасният текст и хубавият му превод страдат от изключително лошото оформление на книгата. Без никакъв въздух, дори без старанието всеки текст да се постави на нова страница – очевидно с цел да се пести от хартия, книгата доста губи. Тя няма и съдържание, та ако искаш да се върнеш на някой любим откъс, да го намериш лесно. Сбитият и дребен шрифт затруднява допълнително четенето. Всъщност сборникът е изкуствено съставен от няколко други, но това става известно на читателя едва когато прочете цялата книга.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Почувствах колко простичко и достъпно нещо е щастието: чаша вино, печен кестен, звуците на морето. Нищо повече.“

Никос Казандзакис, гръцки писател и философ, роден на 18 февруари преди 137 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

Да, с удоволствие - 32.3%
Да, с познавателна цел - 19.4%
Не, слабо е - 45.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Посмъртна изповед" е антибиотик срещу носталгията по тоталитарното общество

Преживяното от Денчо Знеполски е разказано така, както нормалният човек просто не може да си го представи и в най-развинтеното свое въображение.

Наръчник на оптимиста или защо „Паразит“ взе главните „Оскар”-и

Лентата взе наградата за най-добър международен филм не само защото е вещо направена и впечатляваща за гледане, но и тъй като основният й конкурент се казваше „Болка и величие“.

За романа „18 % сиво“ и неговата екранна интерпретация

Филмът “ разчита основно на славата на книгата и харизмата на Руши Виденлиев.