SKIF

Рон Хауърд изненадва с този филм и въпросът е защо е толкова слаб. Очевидно отговорът е - каквато книгата, такъв и филмът. Дан Браун се представи изключително слабо с "Ад", а филмовата адаптация надмина нелепостите на книгата. 

Не сме черногледи - в "Ад" има няколко хубави неща. Едното е обичайното прекрасно пътешествие в красиви градове, музеи и храмове. В случая продуктовото позициониране е на туристическите места във Флоренция, Венеция и Истанбул. Но докато в книгата са описани и най-малките детайли на старините там, във филма се поддържа модерното напоследък бясно темпо, та архитектурните красоти остават на втори план. 

Второто хубаво нещо е играта на Том Ханкс, който както винаги прави убедителен образ на проф. Робърт Лангдън. Това обаче не е достатъчно, за да спаси калпавия сюжет, пресилените обрати и пукнатините в историята. Въпреки това - гледайте, всеки филм с Ханкс си струва. 

Третото нещо, крепящо филма, е все още незагубеният усет на Дан Браун да създава загадки и шифри и да впряга главния си герой в разрешаването им. Авторите на лентата не са уцелили мярата и вместо кодовете да са акцентът - така както беше в "Шифъра на Леонардо" (изпипан и като книга, и като филм), са заложили на бясно препускане и виденията на героя. Вместо блестящ анализ и разгадаване на мистериите стъпка по стъпка, вместо разшифроване на ренесансовите артефакти, зрителите трябва да следят кой кого ще изпревари - Лангдън лошите или те него.

Резултатът е второкласен екшън и никаква загадъчност. Трябва да си чел скоро книгата и да имаш пресни спомени, за да си свържеш сам историята - например защо Лангдън краде посмъртната маска на Данте. Хауърд я спестява на зрителите. Подхвърля им един пъзел с множество дупки, които си остават незапълнени до края на филма. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Който обича народа, трябва да го заведе на баня.”

Хайнрих Хайне, германски поет, роден на 13 декември преди 222 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Филип Димитров и неговата визия на българската християнска история

 

„Братя“ е приятно изживяване и празник на духа.

Да не забравяме, че и ние не сме учили или чели „Под игото” в оригинал

Понеже не идеите са важни, а общото патриотично послание, затова и езикът на Вазов става свещен и неприкосновен.

Когато автор и преводач стоят един до друг

За преводаческото изкуство на Огнян Стамболиев.