SKIF

Рон Хауърд изненадва с този филм и въпросът е защо е толкова слаб. Очевидно отговорът е - каквато книгата, такъв и филмът. Дан Браун се представи изключително слабо с "Ад", а филмовата адаптация надмина нелепостите на книгата. 

Не сме черногледи - в "Ад" има няколко хубави неща. Едното е обичайното прекрасно пътешествие в красиви градове, музеи и храмове. В случая продуктовото позициониране е на туристическите места във Флоренция, Венеция и Истанбул. Но докато в книгата са описани и най-малките детайли на старините там, във филма се поддържа модерното напоследък бясно темпо, та архитектурните красоти остават на втори план. 

Второто хубаво нещо е играта на Том Ханкс, който както винаги прави убедителен образ на проф. Робърт Лангдън. Това обаче не е достатъчно, за да спаси калпавия сюжет, пресилените обрати и пукнатините в историята. Въпреки това - гледайте, всеки филм с Ханкс си струва. 

Третото нещо, крепящо филма, е все още незагубеният усет на Дан Браун да създава загадки и шифри и да впряга главния си герой в разрешаването им. Авторите на лентата не са уцелили мярата и вместо кодовете да са акцентът - така както беше в "Шифъра на Леонардо" (изпипан и като книга, и като филм), са заложили на бясно препускане и виденията на героя. Вместо блестящ анализ и разгадаване на мистериите стъпка по стъпка, вместо разшифроване на ренесансовите артефакти, зрителите трябва да следят кой кого ще изпревари - Лангдън лошите или те него.

Резултатът е второкласен екшън и никаква загадъчност. Трябва да си чел скоро книгата и да имаш пресни спомени, за да си свържеш сам историята - например защо Лангдън краде посмъртната маска на Данте. Хауърд я спестява на зрителите. Подхвърля им един пъзел с множество дупки, които си остават незапълнени до края на филма. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Защо хората вървят след мнозинството? Защото правото е на негова страна ли? Не, защото е силно!“

Блез Паскал, френски математик и литератор, роден на 19 юни преди 396 години

Анкета

Колко често подарявате книга?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.

Не е утопия киното да заеме място в образованието

 „Работя с деца, повечето от които дори не говорят добре български и са функционално неграмотни. И на тези деца аз  изведнъж  им пускам „Първият учебен ден“ на Жак Розие. Това за тях е културен и социален шок", казва учителят Даниел Симеонов,