SKIF

Драмата от 1986 г., заснета от руския режисьор Андрей Кончаловски по пиесата на Том Кемпински, е безкрайно любопитна не само заради добрата игра на Джули Андрюс, Алън Бейтс, Макс фон Сюдов и младия Рупърт Еверет. Зад нея се крие действителна история. Кемпински интерпретира художествено трагедията в първия брак на известния композитор и диригент Даниел Баренбойм.

Сюжетът е за първата му съпруга – талантливата челистка Жаклин дьо Пре, която на 27 г. се разболява от множествена склероза и близо 20 години води мъчително  съществуване. Преди болестта да прекърши живота й, Дьо Пре става звезда с легендарния си запис на Cello Concerto in E minor на Едуард Елгар и е икона в камерната музика. 

Любовта й с Баренбойм също е легендарна – срещат се на Нова година през 1966 г. Веднага след Шестдневната война между Израел и арабските държави през 1967 г. тя отлита натам, приема юдаизма и се омъжва за него. Приятелка е с Йехуди Менухин, Ицхак Пърлман, Зубин Мета. Последният й концерт е в Лондон през февруари 1973 г., след това пръстите й вече не я слушат. 

Болестта е изключително мъчителна и води до семейна драма. Още докато Жаклин е жива, Баренбойм заживява с друга жена и има деца от нея. Силно въздействащият филм се фокусира върху този сюжет и се опитва да надникне в душата на главната героиня, изиграна сърцато от Джули Андрюс. 

Почеркът на Кончаловски добавя във филма онова, което пречи на трагедията да се превърне в евтина мелодрама. За разлика от житейската драма, тук финалът е отворен, а зрителят успява да влезе в обувките на всички герои до един. При психолога Кончаловски няма морализаторстване, нито присъди – хората са нещастни същества, любовта е загуба на самоконтрол, животът е кратък и непредвидим и от него трябва да се гребе с пълни шепи. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Колкото повечето сме управлявани от идиоти и нямаме контрол върху съдбите си, толкова повече се нуждаем от истории кои сме, откъде идваме и какво е възможно.”

Алън Рикман, английски актьор и режисьор, роден на 21 февруари преди 74 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

Да, с удоволствие - 32.3%
Да, с познавателна цел - 19.4%
Не, слабо е - 45.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Лицемерно е личният мотив да се представя за принципна битка

Документалният сериал „Путин, Русия и Западът“ се занимава с първото десетилетие от управлението на руския президент Владимир Путин, с ранните симптоми на неговата „епоха на стабилността“, с измазването на фасадата на „суверенната демокрация“.

"Посмъртна изповед" е антибиотик срещу носталгията по тоталитарното общество

Преживяното от Денчо Знеполски е разказано така, както нормалният човек просто не може да си го представи и в най-развинтеното свое въображение.

Наръчник на оптимиста или защо „Паразит“ взе главните „Оскар”-и

Лентата взе наградата за най-добър международен филм не само защото е вещо направена и впечатляваща за гледане, но и тъй като основният й конкурент се казваше „Болка и величие“.