SKIF

Драмата от 1986 г., заснета от руския режисьор Андрей Кончаловски по пиесата на Том Кемпински, е безкрайно любопитна не само заради добрата игра на Джули Андрюс, Алън Бейтс, Макс фон Сюдов и младия Рупърт Еверет. Зад нея се крие действителна история. Кемпински интерпретира художествено трагедията в първия брак на известния композитор и диригент Даниел Баренбойм.

Сюжетът е за първата му съпруга – талантливата челистка Жаклин дьо Пре, която на 27 г. се разболява от множествена склероза и близо 20 години води мъчително  съществуване. Преди болестта да прекърши живота й, Дьо Пре става звезда с легендарния си запис на Cello Concerto in E minor на Едуард Елгар и е икона в камерната музика. 

Любовта й с Баренбойм също е легендарна – срещат се на Нова година през 1966 г. Веднага след Шестдневната война между Израел и арабските държави през 1967 г. тя отлита натам, приема юдаизма и се омъжва за него. Приятелка е с Йехуди Менухин, Ицхак Пърлман, Зубин Мета. Последният й концерт е в Лондон през февруари 1973 г., след това пръстите й вече не я слушат. 

Болестта е изключително мъчителна и води до семейна драма. Още докато Жаклин е жива, Баренбойм заживява с друга жена и има деца от нея. Силно въздействащият филм се фокусира върху този сюжет и се опитва да надникне в душата на главната героиня, изиграна сърцато от Джули Андрюс. 

Почеркът на Кончаловски добавя във филма онова, което пречи на трагедията да се превърне в евтина мелодрама. За разлика от житейската драма, тук финалът е отворен, а зрителят успява да влезе в обувките на всички герои до един. При психолога Кончаловски няма морализаторстване, нито присъди – хората са нещастни същества, любовта е загуба на самоконтрол, животът е кратък и непредвидим и от него трябва да се гребе с пълни шепи. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

По кръв съм грузинец, културата ми е руска, а по националност съм от Петербург.”

Джордж Баланчин, световноизвестен балетмайстор, роден на 22 януари преди 117 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Бедуин“ -  местен герой обуздава нашата корупция и престъпност

 

Но защо и в „Бард“ редакторката си е гледала работата си през пръсти. 

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

„Скъпи другари!“ е един от най-силните и стойностни филми на Кончаловски

 

 

Режисьорът представя максимално обективно и точно трагичните събития от лятото на 1962 г. в Новочеркаск - разстрела на протестиращи работници.