SKIF

Има и такива сцени от филми, в които зрителят обръща глава или затваря очи. Тази реакция обикновено е предизвикана от сцени на насилие. Не такъв е случаят в лентата „Флорънс Фостър Дженкинс“ на режисьора Стивън Фриърс. В нея няма насилие, нито горещи секс сцени. Проблемът е в срама, в неудобството, което зрителят, свързан по един или начин със сценичните изкуства, изпитва, виждайки как главната героиня реализира мечтата на живота си – да пее опера. 

Любопитното е, че всичко се е случило в действителност.  Флорънс Фостър Дженкинс е родена през 1868 г. в Пенсилвания, САЩ, в богато семейство. Учи пиано и заживява постепенно с мечтата да остави следа в музиката. Чувството й е искрено, стремежите – благородни. Но музикалните й възможности са нищожни. Като единствен наследник на богатия си баща, тя прави успешен кариера като певица – името й е на страниците на авторитетните вестници, елитът посещава нейните благородни инициативи, плочите й се продават добре, дори „Карнеги хол“ отваря врати за нея… публиката не скрива емоциите си – истеричен смях, нервен кикот, аплодисменти, освирквания. Само един вестник не скрива истината и това я убива физически – инфаркт два дни след концерта.

В главната роля е авторитетната Мерил Стрийп. Едва ли има друга по-подходяща актриса, която може толкова убедително да влезе в кожата на ексцентричната Флорънс. Стрийп е безпощадна и изиграва пародийния образ с изумителна всеотдайност, с което дава заявка за поредната номинация за „Оскар“. Хю Грант влиза в обувките на мениджъра и съпруг на бездарната, но богата и сърдечна героиня. Ролята му е абсолютно по мярка – на неуспял шекспиров актьор със силно разредена аристократична кръв, галантен, магнетичен за жените и изневеряващ. 

Лентата е колкото забавна, толкова и трагична, защото авторите на филма поставят въпроса за цената на истината - колко лесно публиката си затваря очите, когато има лична изгода. Нещо, което го виждаме всекидневно в българския политически живот. И ако Флорънс Фостър Дженкинс е страдала от Ефект на Дънинг-Крюгер, при който неквалифицирани индивиди страдат от илюзорно превъзходство, то здравите нямат оправдание, когато остават слепи за фалша и подменената действителност. 

Филмът е задължителен за родителите с големи финансови възможности, чиито амбиции за децата им нямат граници.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • IN MEMORIAM

    Кристиан Таков - "Времето е особено"

    Думи на доц. Кристиан Таков - преподавател по право в Софийския университет, автор на книги, защитник на правото, към абсолвенти юристи. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ОТКЪС

    Юлия Кръстева - „Пътувам себе си“

    „Книгата се пише от двама. Тя ме впечатлява и това я забавлява, аз връщам теоретичката към нейните преживявания, емоции, тя играе играта, или пък не, продължаваме нататък“, разказва съавторът на книгата Самюел Док.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Богомил Симеонов

    Той бе Еньо, Жельо, Ивайло, Хищникът, крал Андрей, генерал Бергонцони, жрецът на хан Аспарух…

     

„Дирижирането не е само четене на партитури, а и натрупване, поддържане на традиция в музикалния живот. Това е дълъг, труден процес .“

Емил Табаков, български диригент, роден на 21 август преди 71 години

Анкета

Редно ли е държавата да плати изложбата на депутата Вежди Рашидов?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Могъщата притегателна сила на „Сикарио“

Като добър професионалист Стефано Солима дори ни проверява киноманската памет.

Том Круз - отличник в MI-6

"Мисията невъзможна: Разпад" е образцов екшън.

Сибирска клопка за Киану Рийвс

Ако творбата  куца на сценарно ниво е повече от ясно, че няма как да се превърне в постижение или празник за зрителя.