SKIF

Режисьорът на „Аферим!“ Раду Жуде е само на 39 години.  „Аферим!“ е неговият трети пълнометражен филм, с който докосна световната слава. Дали е очаквал успеха? Вероятно , защото е кодирал това още в заглавието, което в превод означава, „браво”. Филмът излезе през 2015 г. и спечели „Сребърна мечка” за най-добра режисура на Берлинале, предложение за „Оскар” и още, и още награди.

Какво се крие зад този успех? Жуде, който има опит и като сценарист, и Флорин Лазареску базират текста на исторически хроники от ХІХ в., като по този начин търсят максимална автентичност на повествованието. За да бъде усетена лентата като документална, Жуде снима в черно и бяло, напускайки коловоза на шаблона. За още по-голяма убедителност и близост до епохата всякакви технически ефекти са пренебрегнати. Сюжетът е делничен - местен пристав и синът му търсят избягал „гарван”, сиреч циганин, чието прегрешение е, че е съблазнен от съпругата на господаря си. Всъщност преследването е пътуване в една вълнуваща историческа епоха -  интересна с пресъздаването на духа на ХІХ в. след успеха на Гръцкото въстание от 1821 г., интересна с националните настроенията на балканския човек, неговото ниско духовно и културно ниво. Не са пощадени и християнските свещеници, които са на нивото на първичната маса. За да избяга от обикновения пътепис, Жуде постига още един ефект, използвайки притчата – бащата дава житейски съвети на сина си, на моменти и брутални, но пък в унисон с тогавашните порядки. Развръзката е неочаквана, жестокостта е потресаваща, но и закономерно реалистична  за онези години. 

Филмът е копродукция на Румъния, България, Чехия и Франция. Съвсем дипломатично Жуде не позволява на един от героите (свещеник), който хули всички народи, които са му известни, да спомене българите. А би било любопитно да знаем как са ни виждали тогава северните комшии. 

Случката, разказана в „Аферим!”, е ориентирана времево някъде в средата на 30-те години на ХІХ в. Само няколко години по-късно Георги Раковски, под името Георги Македон и с гръцки паспорт, подготвя Браилските бунтове, а Влашко арена на Българското възраждане. Погледнат от този ракурс, филмът придобива особена важност и за нас, българите. За западния любител на киното „Аферим!” ще остане екзотично преживяване, така както в Европа са възприемали столетия наред Османската империя и народите, живели в нейните предели. Тези проблеми, показани от Жуде във филма, са факт и днес. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Двете най-чести причини за нещастието на хората са: от една страна, незнанието колко малко им е необходимо, за да бъдат щастливи, а от друга, мнимите потребности и безграничните желания.“

Хелвеций, френски литератор и философ, роден на 26 януари преди 305 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За романа „18 % сиво“ и неговата екранна интерпретация

Филмът “ разчита основно на славата на книгата и харизмата на Руши Виденлиев.

Светлината като едно от чудесата на света 

“Поеми на светлината” - пред нас е Мирозданието, лирически и философски преосмислено и преоткрито с цялата си красота.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.