SKIF

Това е поредният майсторски написан психологически роман за  действителна историческа личност от най-добрия съвременен английски писател. Джулиан Барнс – този чудесен разказвач с брилянтен стил и усет за детайлите – сега е влязъл в обувките на съветския композитор Дмитрий Шостакович. Който е чел книгите му за Гюстав Флобер, Артър Конан Дойл и Сара Бернар, няма нужда от убеждаване. За останалите – прочетете ли книга на Барнс, ще се омагьосате от стила му завинаги. В случая благодарение и на отличния превод на Любомир Николов (отново за издателство „Обсидиан”). 

Авторът гледа под микроскоп драматичната съдба на композитора и успява да пресъздаде тежката му душевна трагедия с такъв усет и прецизност към детайла, сякаш е живял близо до него и е следил съдбата му. От послеслова става ясно, че е ползвал добри документални източници. Но не достоверността е най-важната в романа, а тънкият психологически рисунък на образа на музиканта, известен само с клишираната си биография. Барнс отмества клишетата, разбива баналностите и ни показва чудовищния образ на режима на Сталин и унищожителния начин на оцеляване на талантливия Шостакович. 

През 12 години Властта се сеща за него и протяга хищнически ръце. Цяло чудо е, че не загива от куршум в тила още през 1936 г., когато е заподозрян от КГБ, че заговорничи срещу изверга, избил руската интелигенция барабар с половината си приближени. Само защото Сталин и Жданов нямат ухо за музиката, композиторът живее в страх десетилетия. Чудовищната ирония е, че той се чувства в безопасност само по време на Втората световна война – тогава Сталин не прави временно чистки – приоритетите са други. 

Чрез образа на музиканта Барнс поставя известната на всички авторитарни общества дилема – трябва ли да се противопоставиш и да умреш, или е по-разумно да се огънеш, за да оцелееш и да предпазиш близките си. Струва ли си геройската смърт, която повлича цели семейства, или да оживееш е истинското геройство. За Запада, където тази дилема е непозната, темата вероятно е нова и неизследвана. За комунистическите общества с тайна полиция и денонощен натиск върху интелектуалците – това до ден днешен е жива рана. Как да различиш предателите от жертвите – това е въпросът. 

През устата на Шостакович писателят дава всички нюанси на проблема, описва цялата трагедия на оцелелите с цената на тежки компромиси със съвестта им, която всъщност ги унищожава. Такъв е случаят и с композитора, известен със забранената си опера „Лейди Макбет от Мценска околия”, с речите и статиите си в защита на социалистическата власт, които нито са писани, нито са четени от него, с членството си на стари години в комунистическата партия, която ненавижда, с привидното си съгласие с режима, който смята, че критикува с музиката си и който има уши, ще разбере. „Като го оставиха да живее, те всъщност го убиха”, пише Барнс. И тази духовна смърт наистина е ужасяваща. 

Именно там е центърът на „Шумът на времето” – в трагичното изяждане на героя от собствената му съвест, в малодушното му преглъщане на всички абсурди, в неизказаното му възмущение от всички хора на изкуството от Запада, които хвалят съветския режим, убивайки и последната надежда на тези, които някак оцеляват в него. И това прави чест на автора – един ненаивен западняк, за разлика от мнозинството, прозрял източноевропейската трагедия. 

Изненада е, че четири път в романа се споменава „български милиционер”. Такъв е коронният номер на сина на композитора като малък – да показва как си връзва връзките българският представител на реда. Метафора, която кара читателя, изкарал десетилетия зад Желязната завеса, да се почувства разбран от проницателния Барнс. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Земята е огромен приют за повечето животни.”

Ерик Робъртс – американски актьор, роден на 18 април преди 62 години

Анкета

Да остане ли статуята на Борисов със светещите очи?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Снимка с Юки“ успява да избута тревожността от душата

„Снимка с Юки“ е повече филм-разсъждение за не/възможността на преодоляване на собствените си граници и влизане в територията на другия, филм за доверието. 

Светлината, казах!*

 

 

 

Стефан Мавродиев участва не само като актьор, но и с личната си позиция.

Един УЮТен филм на Камен Донев

Истината е, че отдавна не бях гледал български филм с такъв хомогенен ансамбъл – независимо дали става дума за главна роля – Валентин Танев, Стефка Янорова, Албена Колева, Захари Бахаров, за сочен поддържащ персонаж – Бойка Велкова, Николай Сотиров,Николай Урумов, Патриция Пъндева.