SKIF

Това е поредният майсторски написан психологически роман за  действителна историческа личност от най-добрия съвременен английски писател. Джулиан Барнс – този чудесен разказвач с брилянтен стил и усет за детайлите – сега е влязъл в обувките на съветския композитор Дмитрий Шостакович. Който е чел книгите му за Гюстав Флобер, Артър Конан Дойл и Сара Бернар, няма нужда от убеждаване. За останалите – прочетете ли книга на Барнс, ще се омагьосате от стила му завинаги. В случая благодарение и на отличния превод на Любомир Николов (отново за издателство „Обсидиан”). 

Авторът гледа под микроскоп драматичната съдба на композитора и успява да пресъздаде тежката му душевна трагедия с такъв усет и прецизност към детайла, сякаш е живял близо до него и е следил съдбата му. От послеслова става ясно, че е ползвал добри документални източници. Но не достоверността е най-важната в романа, а тънкият психологически рисунък на образа на музиканта, известен само с клишираната си биография. Барнс отмества клишетата, разбива баналностите и ни показва чудовищния образ на режима на Сталин и унищожителния начин на оцеляване на талантливия Шостакович. 

През 12 години Властта се сеща за него и протяга хищнически ръце. Цяло чудо е, че не загива от куршум в тила още през 1936 г., когато е заподозрян от КГБ, че заговорничи срещу изверга, избил руската интелигенция барабар с половината си приближени. Само защото Сталин и Жданов нямат ухо за музиката, композиторът живее в страх десетилетия. Чудовищната ирония е, че той се чувства в безопасност само по време на Втората световна война – тогава Сталин не прави временно чистки – приоритетите са други. 

Чрез образа на музиканта Барнс поставя известната на всички авторитарни общества дилема – трябва ли да се противопоставиш и да умреш, или е по-разумно да се огънеш, за да оцелееш и да предпазиш близките си. Струва ли си геройската смърт, която повлича цели семейства, или да оживееш е истинското геройство. За Запада, където тази дилема е непозната, темата вероятно е нова и неизследвана. За комунистическите общества с тайна полиция и денонощен натиск върху интелектуалците – това до ден днешен е жива рана. Как да различиш предателите от жертвите – това е въпросът. 

През устата на Шостакович писателят дава всички нюанси на проблема, описва цялата трагедия на оцелелите с цената на тежки компромиси със съвестта им, която всъщност ги унищожава. Такъв е случаят и с композитора, известен със забранената си опера „Лейди Макбет от Мценска околия”, с речите и статиите си в защита на социалистическата власт, които нито са писани, нито са четени от него, с членството си на стари години в комунистическата партия, която ненавижда, с привидното си съгласие с режима, който смята, че критикува с музиката си и който има уши, ще разбере. „Като го оставиха да живее, те всъщност го убиха”, пише Барнс. И тази духовна смърт наистина е ужасяваща. 

Именно там е центърът на „Шумът на времето” – в трагичното изяждане на героя от собствената му съвест, в малодушното му преглъщане на всички абсурди, в неизказаното му възмущение от всички хора на изкуството от Запада, които хвалят съветския режим, убивайки и последната надежда на тези, които някак оцеляват в него. И това прави чест на автора – един ненаивен западняк, за разлика от мнозинството, прозрял източноевропейската трагедия. 

Изненада е, че четири път в романа се споменава „български милиционер”. Такъв е коронният номер на сина на композитора като малък – да показва как си връзва връзките българският представител на реда. Метафора, която кара читателя, изкарал десетилетия зад Желязната завеса, да се почувства разбран от проницателния Барнс. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Музиката на Рихард Щраус е най-хубавата за мен. Той наистина е последният романтик, един свят сам в себе си, един океан.”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 88 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.