SKIF

Книгата на Корин Хукс „Роклята ми не е измачкана” е едно много силно четиво. Изключително добре написана, стегната, къси фрази, позволяващи директно навлизане в емоционалния свят на героинята, висока ниво на образност. Много силна книга. Но и много тъжна.

Това е роман за обичта, която героинята никога не получава – нито от баща си, който умира, нито от майка си, нито после от годеника си. Това е книга, която те изпълва със съжаление, че в едно нормално семейство, интелигентни, уж, родители, с възможности (семейството разполага с яхта, слуги и т.н.), липсва единственото, от което хората имат нужда – да дават и да получават любов. Това е книга за нашата неспособност да общуваме, да изслушваме, да съпреживяваме, да утешаваме, да се поставяме на мястото на другия, да даваме себе си в дар на онзи, който има нужда единствено от нашето присъствие, за да се чувства по-добре. Това е присъдата на нашето безчувствие. Та как иначе можем да определим поведението на съпругата, която въпреки изричното желание на съпруга си да бъде погребан, увит в платната на яхтата си, край морето, решава до го кремира, защото „така било по-редно”. Това не е липса на романтичен дух, това е липса на живот – липсата на чувство не може да бъде оприличена на друго, освен на липсата на живот, което е равно на смърт, независимо че още съществуваш.

Книжката е само сто страници, състои се от 3 части: бащата, майката, годеника, но и трите са преизпълнени от вледеняващата липса на любов. От отсъствието на умението и желанието да даваш топлина на ближния си. Под привидното възпитание, елегантност и учтивост, откриваме смразяваща пустота, властване, агресивност и насилие – действието се развива през 60-те години в Брюксел в буржоазно семейство, къде привидността е над всичко. Затова и заглавието на романа е такова – героинята ни разказва как, независимо и въпреки че годеникът й я е бил на горния етаж, тя слиза на вечеря при родителите си с неизмачкана роля. Облича нова роля, измива се, слага си фон дьо тен и слиза, без да може да сподели нищо.

Между другото на белгийското издание на книгата също има едно 5-6 годишно момиченце на корицата, която обаче е черно-бяла, за разлика от българското. Не намирам корицата за подвеждаща или неудачна, смятам, че това е едно от възможните графични решения на невинността. Надявам се също да няма автобиографични елементи в романа, защото (независимо, че погледнах съвсем набързо) никъде в интернет не видях биографична справка за авторката, освен че е родена през 1946 година.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Почувствах колко простичко и достъпно нещо е щастието: чаша вино, печен кестен, звуците на морето. Нищо повече.“

Никос Казандзакис, гръцки писател и философ, роден на 18 февруари преди 137 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

Да, с удоволствие - 32.3%
Да, с познавателна цел - 19.4%
Не, слабо е - 45.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Посмъртна изповед" е антибиотик срещу носталгията по тоталитарното общество

Преживяното от Денчо Знеполски е разказано така, както нормалният човек просто не може да си го представи и в най-развинтеното свое въображение.

Наръчник на оптимиста или защо „Паразит“ взе главните „Оскар”-и

Лентата взе наградата за най-добър международен филм не само защото е вещо направена и впечатляваща за гледане, но и тъй като основният й конкурент се казваше „Болка и величие“.

За романа „18 % сиво“ и неговата екранна интерпретация

Филмът “ разчита основно на славата на книгата и харизмата на Руши Виденлиев.