SKIF

Книгата на Корин Хукс „Роклята ми не е измачкана” е едно много силно четиво. Изключително добре написана, стегната, къси фрази, позволяващи директно навлизане в емоционалния свят на героинята, висока ниво на образност. Много силна книга. Но и много тъжна.

Това е роман за обичта, която героинята никога не получава – нито от баща си, който умира, нито от майка си, нито после от годеника си. Това е книга, която те изпълва със съжаление, че в едно нормално семейство, интелигентни, уж, родители, с възможности (семейството разполага с яхта, слуги и т.н.), липсва единственото, от което хората имат нужда – да дават и да получават любов. Това е книга за нашата неспособност да общуваме, да изслушваме, да съпреживяваме, да утешаваме, да се поставяме на мястото на другия, да даваме себе си в дар на онзи, който има нужда единствено от нашето присъствие, за да се чувства по-добре. Това е присъдата на нашето безчувствие. Та как иначе можем да определим поведението на съпругата, която въпреки изричното желание на съпруга си да бъде погребан, увит в платната на яхтата си, край морето, решава до го кремира, защото „така било по-редно”. Това не е липса на романтичен дух, това е липса на живот – липсата на чувство не може да бъде оприличена на друго, освен на липсата на живот, което е равно на смърт, независимо че още съществуваш.

Книжката е само сто страници, състои се от 3 части: бащата, майката, годеника, но и трите са преизпълнени от вледеняващата липса на любов. От отсъствието на умението и желанието да даваш топлина на ближния си. Под привидното възпитание, елегантност и учтивост, откриваме смразяваща пустота, властване, агресивност и насилие – действието се развива през 60-те години в Брюксел в буржоазно семейство, къде привидността е над всичко. Затова и заглавието на романа е такова – героинята ни разказва как, независимо и въпреки че годеникът й я е бил на горния етаж, тя слиза на вечеря при родителите си с неизмачкана роля. Облича нова роля, измива се, слага си фон дьо тен и слиза, без да може да сподели нищо.

Между другото на белгийското издание на книгата също има едно 5-6 годишно момиченце на корицата, която обаче е черно-бяла, за разлика от българското. Не намирам корицата за подвеждаща или неудачна, смятам, че това е едно от възможните графични решения на невинността. Надявам се също да няма автобиографични елементи в романа, защото (независимо, че погледнах съвсем набързо) никъде в интернет не видях биографична справка за авторката, освен че е родена през 1946 година.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Никой народ няма в живота си толкоз и таквиз груби противоречия и несъобразности, колкото има в живота на нашия народ. Бедни материално и невежествени духом, мнозина от нас искат да се покажат, че са нещо повече, от каквото са.“

Петко Славейков, поет и журналист, роден на 17 ноември преди 192 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Соня Йончева и Националният филхармоничен оркестър – енергия и класа

Бравурните аплаузи искрено развълнуваха звездата, която благодари на българската публика с 3 биса, а след концерта повече от 2 часа раздаваше автографи.

Пикасо рисува по-грозно от Любен Зидаров

"Копирането на нечий успешен модел е лесно и (относително) безрисково. Създаването на свой собствен е несравнимо по-трудно и далеч по-рисковано", пише издателят Манол Пейков.

Любен Зидаров е много по-голям от това, което днес ще изплюем за него

Не е ли по-добре, когато става дума за изкуство, да имаме предвид, че то няма еднозначно възприемане, няма правилно или неправилно, след като вълнува.