В последния си филм Уди Алън – този 80-годишен непораснал ветеран на киното, продължава да изследва с присъщата си страст човешките слабости, увлечения и заблуди. „Почти нормален” е брилянтна реплика към Достоевски, а Алън е сред най-добрите му познавачи. Може да се каже, че е обсебен от него и Толстой. Затова зад съвременния сюжет се крие дълбочината на руските класици и техният висок морализъм.

Алън обаче, както обикновено, не размахва пръст. Той е скрит зад сюжета и героите си и оставя на преден план да изпъкне човешкият избор в най-трудна ситуация – любимата му заигравка с несъвършения човешки род. Във всичките си филми досега режисьорът търси едно-единствено нещо – отговор на въпроса доколко любовта изкривява човешкия поглед, честността, почтеността и пречи ли на вземането на правилни решения. Влюбените във филмите на Уди традиционно са заслепени и не виждат очевидното до мига на шокиращото си отрезвяване. 

„Почти нормален” има същия морален заряд и по начин, достоен за Достоевски, проследява действията на убиец и на влюбените в него невинни същества. Началото не предвещава края, Алън, както винаги, успява да поднесе перфектна изненада на финала и да разтърси зрителя с неочаквания си морален ъгъл. Хоакин Финикс и Ема Уотсън правят тази задача още по-лесна, оставяйки се да бъдат перфектно режисирани от ненадминатия майстор. 

Филмът е изпипан до най-дребните детайли, както винаги е с нисък бюджет но с диалог, достоен за изучаване в университет. Няма излишни сцени, жестове илии думи - цялата механика е впрегната в идеята и всичко се нарежда като детски пъзел. "Почти нормален" носи и другата отличителна черта на Уди Алън като режисьор - второстепенните му герои не отстъпват на главните по своята релефност и роля в цялото. И независимо че липсва в списъка с "Оскар"-ите, верните му фенове ще го оценят. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Малцина са щастливците с талант. Трябва още, за да има талантът щастие.“

Ектор Берлиоз, френски композитор и диригент, роден на 11 декември преди 216 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Филип Димитров и неговата визия на българската християнска история

 

„Братя“ е приятно изживяване и празник на духа.

Да не забравяме, че и ние не сме учили или чели „Под игото” в оригинал

Понеже не идеите са важни, а общото патриотично послание, затова и езикът на Вазов става свещен и неприкосновен.

Когато автор и преводач стоят един до друг

За преводаческото изкуство на Огнян Стамболиев.