В последния си филм Уди Алън – този 80-годишен непораснал ветеран на киното, продължава да изследва с присъщата си страст човешките слабости, увлечения и заблуди. „Почти нормален” е брилянтна реплика към Достоевски, а Алън е сред най-добрите му познавачи. Може да се каже, че е обсебен от него и Толстой. Затова зад съвременния сюжет се крие дълбочината на руските класици и техният висок морализъм.

Алън обаче, както обикновено, не размахва пръст. Той е скрит зад сюжета и героите си и оставя на преден план да изпъкне човешкият избор в най-трудна ситуация – любимата му заигравка с несъвършения човешки род. Във всичките си филми досега режисьорът търси едно-единствено нещо – отговор на въпроса доколко любовта изкривява човешкия поглед, честността, почтеността и пречи ли на вземането на правилни решения. Влюбените във филмите на Уди традиционно са заслепени и не виждат очевидното до мига на шокиращото си отрезвяване. 

„Почти нормален” има същия морален заряд и по начин, достоен за Достоевски, проследява действията на убиец и на влюбените в него невинни същества. Началото не предвещава края, Алън, както винаги, успява да поднесе перфектна изненада на финала и да разтърси зрителя с неочаквания си морален ъгъл. Хоакин Финикс и Ема Уотсън правят тази задача още по-лесна, оставяйки се да бъдат перфектно режисирани от ненадминатия майстор. 

Филмът е изпипан до най-дребните детайли, както винаги е с нисък бюджет но с диалог, достоен за изучаване в университет. Няма излишни сцени, жестове илии думи - цялата механика е впрегната в идеята и всичко се нарежда като детски пъзел. "Почти нормален" носи и другата отличителна черта на Уди Алън като режисьор - второстепенните му герои не отстъпват на главните по своята релефност и роля в цялото. И независимо че липсва в списъка с "Оскар"-ите, верните му фенове ще го оценят. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЗОВ

    Райна Кабаиванска: Ваксините са едно голямо чудо, което ще ни спаси

    "Най-важната ми роля е на преподавател на старите италиански оперни традиции", казва оперната певица

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Културата е замислена не като игра и не от игра, а в игра.“

Йохан Хьойзинха, холандски филолог и историк, роден на 7 декември преди 149 години

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

В „Мъжът с червеното палто“ Барнс е великолепен, в най-добра форма

 

Коментар на литературния критик Митко Новков

„Домът на Гучи“ – плюсове и минуси     

                        

Получил се е красиво заснет, равен и протяжен филм, който не може да живне дори и с документално точно пресъздаденото убийство на Маурицио Гучи на 27 март 1995 г. - ревю от Борислав Гърдев

"Любов като обувка, любов като чадър" - истинско пътуване във времето и пространството

 

Преводачът Огнян Стамболиев за новата книга на Матей Вишниек