SKIF

25 години чакахме някой да обърне с хастара навън онези 45 години от 1944 до 1989, които съсипаха икономиката, нацията и държавата ни. Безумният социалистически период на репресии, икономически и политически безумства и престъпления, които увредиха фатално ДНК-то на българския народ. Днес метастазите на този период са навсякъде в живота ни. 

Не историк, а брилянтен писател описа тези събития, като ги пречупи откровено и смело през личния си живот. Естествено, Георги Мишев – кой друг ще тръгне да рине авгиевите обори на тоталитаризма. 

Мемоарите на писателя и киносценарист (издадени от „Хермес”) са толкова богати на детайли, оценки, спомени и личности, че не ти се иска да свършват. В тях се ниже сюжет след сюжет – игриво, насмешливо, със самоирония и в същото време с дълбока мъка. Ако има една дума, с която да се опише реалсоциализмът, може би тя е съсипия. Мишев разказва за оня до болка познат път, по който селото беше унищожено, селското стопанство умря, хората се напъхаха  в панелки в градовете, културата беше заменена от класово-партийна пропаганда, а партийната върхушка обра каймака на работещата на вересия планова икономика. Изтърбушването на държавата и промиването на мозъци прозира от всеки ред от мемоарите на писателя. За каквото и да разказва, той описва именно това. Сюжетите от чудесните филми по негови сценарии този път са разказани документално с главен герой собственият му аз. 

Мемоарите за Георги Мишев са безценни заради спомените му за българските писатели и кинаджии. Особено ценни са страниците за ненадминатия по финес белетрист Константин Константинов – име, което за жалост не говори нищо на съвременниците ни, за Атанас Далчев и още плеяда смачкани от комунистическата власт имена. Мишев не спестява нищо на голяма част от писателския съюз – особено на ръководството му, довело до тотален крах българската литература, пълзейки пред партията и оглавяващите я бездарници. Потресаващи са страниците за комформизма на автори, които и днес минават едва ли не за светци като Радичков, Хайтов, Вежинов, Димитър Димов…

Мишев не жали нито себе си, нито другите. Откровеността му сигурно е засегнала десетки негови съвременници, но литературната история се нуждае от истината. 

Авторът не спира разказа си само върху тоталитаризма. Посткомунизмът е част от мемоарите му – с разочарованието му като депутат от Великото народно събрание, с невъзможния български преход, с нечестната приватизация, със смъртта на доброто българско кино. 

„Опитвам се да разглобя изминалите години, да проумея някаква закономерност, която ни докара до днешния хал…”, пише Георги Мишев. Разглобява ги и проумява закономерността. Сега се търсят 1000 читатели, които да съпреживеят. 

 

Коментари  

+2 #1 петя александрова 20-12-2015 13:39
Книгата на годината е това за мен!
Цитиране
  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

„Човек трябва до дъното на душата си да се настрада, за да напише истински смешна книга.“

Ърнест Хемингуей, американски писател, роден на 21 юли преди 120 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.