SKIF

25 години чакахме някой да обърне с хастара навън онези 45 години от 1944 до 1989, които съсипаха икономиката, нацията и държавата ни. Безумният социалистически период на репресии, икономически и политически безумства и престъпления, които увредиха фатално ДНК-то на българския народ. Днес метастазите на този период са навсякъде в живота ни. 

Не историк, а брилянтен писател описа тези събития, като ги пречупи откровено и смело през личния си живот. Естествено, Георги Мишев – кой друг ще тръгне да рине авгиевите обори на тоталитаризма. 

Мемоарите на писателя и киносценарист (издадени от „Хермес”) са толкова богати на детайли, оценки, спомени и личности, че не ти се иска да свършват. В тях се ниже сюжет след сюжет – игриво, насмешливо, със самоирония и в същото време с дълбока мъка. Ако има една дума, с която да се опише реалсоциализмът, може би тя е съсипия. Мишев разказва за оня до болка познат път, по който селото беше унищожено, селското стопанство умря, хората се напъхаха  в панелки в градовете, културата беше заменена от класово-партийна пропаганда, а партийната върхушка обра каймака на работещата на вересия планова икономика. Изтърбушването на държавата и промиването на мозъци прозира от всеки ред от мемоарите на писателя. За каквото и да разказва, той описва именно това. Сюжетите от чудесните филми по негови сценарии този път са разказани документално с главен герой собственият му аз. 

Мемоарите за Георги Мишев са безценни заради спомените му за българските писатели и кинаджии. Особено ценни са страниците за ненадминатия по финес белетрист Константин Константинов – име, което за жалост не говори нищо на съвременниците ни, за Атанас Далчев и още плеяда смачкани от комунистическата власт имена. Мишев не спестява нищо на голяма част от писателския съюз – особено на ръководството му, довело до тотален крах българската литература, пълзейки пред партията и оглавяващите я бездарници. Потресаващи са страниците за комформизма на автори, които и днес минават едва ли не за светци като Радичков, Хайтов, Вежинов, Димитър Димов…

Мишев не жали нито себе си, нито другите. Откровеността му сигурно е засегнала десетки негови съвременници, но литературната история се нуждае от истината. 

Авторът не спира разказа си само върху тоталитаризма. Посткомунизмът е част от мемоарите му – с разочарованието му като депутат от Великото народно събрание, с невъзможния български преход, с нечестната приватизация, със смъртта на доброто българско кино. 

„Опитвам се да разглобя изминалите години, да проумея някаква закономерност, която ни докара до днешния хал…”, пише Георги Мишев. Разглобява ги и проумява закономерността. Сега се търсят 1000 читатели, които да съпреживеят. 

 

Коментари  

+2 #1 петя александрова 20-12-2015 13:39
Книгата на годината е това за мен!
Цитиране
  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Цената, която плащаме за парите, често пъти е свободата.“

Робърт Луис Стивънсън, шотландски писател и композитор, роден на 13 ноември преди 169 години

Анкета

Одобрявате ли Нобеловите награди на Олга Токарчук и Петер Хандке?

Да - 61.5%
Не - 11.5%
На Токарчук – да, на Хандке – не. - 23.1%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Как Ндрангета източва еврофондовете

Дори в ЕС може да се каже, че вече въпросът не е „Дали организираната престъпност е във властта, а Колко власт тя притежава...” А какво да кажем за Западните Балкани? Ами за по-малко демократичните и дори несъвсем-демократични държави?

"АПАРТ" -  театрална култура и човещина

Драматургично текстовете са подбрани чудесно от Людмила Сланева. Подобни текстове са огромен риск, защото можеш лесно и неусетно да минеш в нещо като рецитал или емоционален шантаж, което веднага би се усетило от публиката. 

Завръщане към корените на сагата

Камерън създава завладяващ, емоционално наситен, стегнат , суперзрелищен спектакъл, с ясни послания – трябва да се борим за съдбата си и да надделеем над амбициите на машините.