SKIF

В България възрастните актьори ги забравят. Не и на Запад. Паоло Сорентино прави филма „Youth” („Младост”), за да даде роли на плеяда застарели звезди. Личи си, че това е сюжет, измислен специално за тях. И целта му, естествено, е да вземе „Оскар”. И най-вероятно ще вземе. Много е възможно преди това да се сдобие и със „Златен глобус” – Джейн Фонда е номинирана за поддържаща роля. В Кан през пролетта филмът беше обявен за сензация - естествено заради актьорите, но не взе „Златна палма”. 

Майкъл Кейн и Харви Кайтел крепят геройски този филм на раменете си с помощта на Рейчъл Уайз , Джейн Фонда (макар и само за няколко минути) и Ед Стопард (за още по-малко минути). 

Сорентино, който е автор и на сценария, е заложил на няколко стабилни клишета – прекрасен швейцарски пейзаж и още по-прекрасен швейцарски хотел, красиви женски тела – неотразимата Мадалина Генеа, и супер добри актьори. Сюжетът му издиша отвсякъде, но Майкъл Кейн е способен да задържи вниманието на публиката цели два часа благодарение на майсторската си игра и страхотната камера на Лука Бигаци. Редакторът на филма също е добър и е успял да свие отегчителността на нищо-не-случването му до минимум. Е, вярно, има я иронията на диалозите между застаряващите знаменитости – композитор и сценарист, но тя не стига. 

Ясно е, че Кейн и Кайтел едва ли биха се появили в главни роли някъде, освен ако не се напише филм специално за тях. Лошото на самоцелните сценарии обаче е, че дори когато се правят за добри актьори, винаги остава големият проблем – да се измисли добър сюжет. В това отношение Сорентино има още много да се поти като сценарист.  

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

"Ако не можеш да живееш както искаш, няма смисъл да си жив."

Рейналдо Аренас, кубински писател, поет и драматург, роден на 16 юли преди 76 години

Анкета

Колко често подарявате книга?

За всеки празник - 59.1%
Много рядко - 27.3%
Не подарявам книги - 9.1%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.