До 22 ноември имате време да видите нещо уникално – рисунки, скици и фотографии на много проекти на най-известния българин в света на изкуството. Изложбата „Кристо и Жан-Клод: графики и обекти 1963-2014” в Градската галерия в София показва целия спектър от търсения на Кристо и Жан-Клод в техния неповторим начин да правят арт инсталации. 

Христо Владимиров Явашев е роден 1935 г. в Габрово в индустриално семейство. През 1957 г. емигрира, казват, че взел решението в Прага, след като за първи път вижда оригинали на Пикасо, Миро и Пол Клее.

Пред „Капитал Light” Кристо обясни, че за изложбата е избрал някои по-малки проекти от средата на 50-те и началото на 60-те години, както и рисунки и макети на големите си временни творби. Чрез продажбата на скици от проектите семейството артисти е финансирало грандиозните си проекти. Без Жан-Клод, която почина през 2009 г., Кристо подготвя следващата си уникална изява – плаващите кейове в Лаго д’Изео, Италия – платформи от плат, по които ще може да се ходи по вода. 

Сред над 170-те експонати в софийската изложба са оригиналните скици за най-известните проекти на Кристо – опакованият мост Пон Ньоф, завесата в Колорадо, портите в Сентръл парк, чадърите в Калифорния и Япония. Там е и опакован вестник „Ню Йорк таймс” от 13 юни 1985 г. – датата на 50-ия рожден ден на Кристо и Жан-Клод, родени в един и същи ден в една и съща година. Описана и илюстрирана е тежката инженерна работа по издигането на най-големия надуваем обект без вътрешна конструкция в Касел, Германия, през 1968 г. 

Още по-интересно е, че могат да се видят идеите на част от 37-те неосъществени проекта на артистичния дует – Триумфалната арка, катедралата в Кьолн. Интересна е и историята на проекта „Мастаба”, започнат през 1979 г. и все още чакащ разрешение в Абу Даби. 

Ето каква казва Кристо за изкуството, отново пред „Капитал Light”: 

„Едно от удоволствията на това да си артист е да правиш това, което искаш. Всички наши творби са напълно безполезни, напълно безсмислени, никому ненужни. Ние не правим нищо добро или лошо, всички тези морални дискусии са напълно излишни. Работата на артиста представлява абсолютна свобода и е крайно далеч от политиката, морала и прочие.”

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Талант, който не се мени, не се движи и обновява, тлее и загива.“

Леон Даниел, български театрален режисьор, роден на 17 февруари преди 93 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

Да, с удоволствие - 32.3%
Да, с познавателна цел - 19.4%
Не, слабо е - 45.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Посмъртна изповед" е антибиотик срещу носталгията по тоталитарното общество

Преживяното от Денчо Знеполски е разказано така, както нормалният човек просто не може да си го представи и в най-развинтеното свое въображение.

Наръчник на оптимиста или защо „Паразит“ взе главните „Оскар”-и

Лентата взе наградата за най-добър международен филм не само защото е вещо направена и впечатляваща за гледане, но и тъй като основният й конкурент се казваше „Болка и величие“.

За романа „18 % сиво“ и неговата екранна интерпретация

Филмът “ разчита основно на славата на книгата и харизмата на Руши Виденлиев.