До 22 ноември имате време да видите нещо уникално – рисунки, скици и фотографии на много проекти на най-известния българин в света на изкуството. Изложбата „Кристо и Жан-Клод: графики и обекти 1963-2014” в Градската галерия в София показва целия спектър от търсения на Кристо и Жан-Клод в техния неповторим начин да правят арт инсталации. 

Христо Владимиров Явашев е роден 1935 г. в Габрово в индустриално семейство. През 1957 г. емигрира, казват, че взел решението в Прага, след като за първи път вижда оригинали на Пикасо, Миро и Пол Клее.

Пред „Капитал Light” Кристо обясни, че за изложбата е избрал някои по-малки проекти от средата на 50-те и началото на 60-те години, както и рисунки и макети на големите си временни творби. Чрез продажбата на скици от проектите семейството артисти е финансирало грандиозните си проекти. Без Жан-Клод, която почина през 2009 г., Кристо подготвя следващата си уникална изява – плаващите кейове в Лаго д’Изео, Италия – платформи от плат, по които ще може да се ходи по вода. 

Сред над 170-те експонати в софийската изложба са оригиналните скици за най-известните проекти на Кристо – опакованият мост Пон Ньоф, завесата в Колорадо, портите в Сентръл парк, чадърите в Калифорния и Япония. Там е и опакован вестник „Ню Йорк таймс” от 13 юни 1985 г. – датата на 50-ия рожден ден на Кристо и Жан-Клод, родени в един и същи ден в една и съща година. Описана и илюстрирана е тежката инженерна работа по издигането на най-големия надуваем обект без вътрешна конструкция в Касел, Германия, през 1968 г. 

Още по-интересно е, че могат да се видят идеите на част от 37-те неосъществени проекта на артистичния дует – Триумфалната арка, катедралата в Кьолн. Интересна е и историята на проекта „Мастаба”, започнат през 1979 г. и все още чакащ разрешение в Абу Даби. 

Ето каква казва Кристо за изкуството, отново пред „Капитал Light”: 

„Едно от удоволствията на това да си артист е да правиш това, което искаш. Всички наши творби са напълно безполезни, напълно безсмислени, никому ненужни. Ние не правим нищо добро или лошо, всички тези морални дискусии са напълно излишни. Работата на артиста представлява абсолютна свобода и е крайно далеч от политиката, морала и прочие.”

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„В областта на импровизацията музиката принадлежи на циганите. Без тях тя няма силата да съществува.“

Ференц Лист, унгарски пианист и композитор, роден на 22 октомври преди 209 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.