SKIF

Най-нестандартната роля на Робин Уилямс – този прекрасен комик, снимал се в десетки оптимистични филми, е в „Булевард”. Лебедовата песен на актьора е като предверие към смъртта му – гледаш и разбираш, че му остава малко. Той е тъжен, депресиран, смачкан, нещастен, сериозен. Гледаш познатата физиономия, но тя не те разсмива. Цялата му роля стиска за гърлото, филмът е подтискащ, често каращ те да се чувстваш неудобно като зрител.

Има много силен трагизъм в изпълнението на Уилямс в ролята на възрастен мъж, който от 12-годишен е осъзнал, че е гей, но цял живот не смее да прекрачи рамките, поставени от обществото. И по ирония на съдбата точно в момент, в който кариерата му най-накрая се развива, се влюбва в момче от ъндърграунда. Това му струва стабилния брак с интелигента жена, повишението, приятелските вечери, но му спечелва свободата да бъде себе си. Естествено, след като получава брутален урок, че и гей проституцията е подчинява на същите закони като другата – прави се за пари, а не от любов. Романтично настроеният герой на Уилямс очевидно си е извадил поука, защото отвореният финал на филма е оптимистичен – виждаме го усмихнат на среща с мъж. 

„Булевард” не е сензация, но си струва да се гледа заради майсторлъка на Уилямс и за да се простим с него. Филмът обаче е очевидно е част от задаващата се силна вълна от кино с гей сюжети. Само преди ден „Златен лъв” във Венеция взе лента на абсолютно същата тема. Дали заради политическа коректност или заради масовото падане на забраните за гей браковете, или може би заради изтъркването на хетеросексуалните истории – хомо любовта с всичките й драми, проблеми и табута явно ще е новата златна мина в киното. 

Колкото до Уилямс – ролята му ще влезе в класацията на най-добрите му изпълнения заради отличното решение на режисьора да му я даде в, за жалост, най-тежкия момент от живота му. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Всяка жена, която разчита само на лицето си, е глупачка.“

Зейди Смит, британска писателка, родена на 25 октомври преди 45 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.