SKIF

Най-нестандартната роля на Робин Уилямс – този прекрасен комик, снимал се в десетки оптимистични филми, е в „Булевард”. Лебедовата песен на актьора е като предверие към смъртта му – гледаш и разбираш, че му остава малко. Той е тъжен, депресиран, смачкан, нещастен, сериозен. Гледаш познатата физиономия, но тя не те разсмива. Цялата му роля стиска за гърлото, филмът е подтискащ, често каращ те да се чувстваш неудобно като зрител.

Има много силен трагизъм в изпълнението на Уилямс в ролята на възрастен мъж, който от 12-годишен е осъзнал, че е гей, но цял живот не смее да прекрачи рамките, поставени от обществото. И по ирония на съдбата точно в момент, в който кариерата му най-накрая се развива, се влюбва в момче от ъндърграунда. Това му струва стабилния брак с интелигента жена, повишението, приятелските вечери, но му спечелва свободата да бъде себе си. Естествено, след като получава брутален урок, че и гей проституцията е подчинява на същите закони като другата – прави се за пари, а не от любов. Романтично настроеният герой на Уилямс очевидно си е извадил поука, защото отвореният финал на филма е оптимистичен – виждаме го усмихнат на среща с мъж. 

„Булевард” не е сензация, но си струва да се гледа заради майсторлъка на Уилямс и за да се простим с него. Филмът обаче е очевидно е част от задаващата се силна вълна от кино с гей сюжети. Само преди ден „Златен лъв” във Венеция взе лента на абсолютно същата тема. Дали заради политическа коректност или заради масовото падане на забраните за гей браковете, или може би заради изтъркването на хетеросексуалните истории – хомо любовта с всичките й драми, проблеми и табута явно ще е новата златна мина в киното. 

Колкото до Уилямс – ролята му ще влезе в класацията на най-добрите му изпълнения заради отличното решение на режисьора да му я даде в, за жалост, най-тежкия момент от живота му. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

"Ако не можеш да живееш както искаш, няма смисъл да си жив."

Рейналдо Аренас, кубински писател, поет и драматург, роден на 16 юли преди 76 години

Анкета

Колко често подарявате книга?

За всеки празник - 59.1%
Много рядко - 27.3%
Не подарявам книги - 9.1%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.