Панаир на суетата

По този начин се отблагодарил за тяхнта съпричастност през годините.

Михаил Марголин (1904-1954) е единственият в историята напълно сляп оръжеен конструктор.

„Докато не постигнем равенство между мъжете и жените във всеки аспект от нашата индустрия, тя ще продължи да бъде благодатно място за хищници", категорична е актрисата.

Те не могат да повярват, че при такъв висок бюджет, е допуснат подобен гаф.

Носителят на „Оскар“ напуска поста на председател на Австралийската академия за кино и телевизионни изкуства (ААКТИ), на която беше начело последните няколко години. 

„За съжаление прозвучало е погрешно, извинявам се, ако съм наскърбил някого. Моля хората да не го приемат така“, заяви бившият министър на културата и действащ депутат от ГЕРБ.

Актрисата Кадиан Нобъл твърди, че е била сексуална робиня на продуцента. 

Бившият министър на културата обяви, че синът му бил прокуден от България заради бащиния му образ на "на дебил с пура и уиски в ръка".

„Аз не съм испанец, не съм италианец, не съм французин. Аз съм чужденец навсякъде, а защо ме канеха за роли на германски офицери, руски поети, нюйоркски евреи.“

Омар Шариф, египетски актьор, роден на 10 април преди 89 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.