"Дневник"

 Една случка от вчера илюстрира тъжната картина на едва оцеляващатаа финансово българска култура, която заради коронавируса е напълно зависима от държавно финансиране. Театърът в Кърджали публикува благодарствено писмо за това, че ръководството на парламента му е предоставило старите си килими, трета употреба. Ето съдържанието на писмото:

"Дарение от Народното събрание получи Театрално-музикален център - Кърджали

Във връзка с 60-та годишнина на театъра в Кърджали със съдействието на г-жа Цвета Караянчева, председател на 44-то Народно събрание на Република България, Театрално-музикален център - Кърджали получи 6 броя килими. Те идват от сградата на парламента, като преди това са били в Министерски съвет. "Убеден съм, че тези уникални килими ще създадат допълнителен уют и неповторима атмосфера в нашия театър", каза в благодарствено писмо до НС Гълъб Бочуков, директор на театъра."

Писмото е придружено със снимка на фоайето на театъра, където се виждат два от килимите.

След като за по-малко от 24 часа новината обиколи социалните мрежи и породи купища подигравки, упреци в сервилност и колажи на Караянчева с килими и кофи, както и на спящия Бойко Борисов, подпъхнат под килима, ръководството на театъра публикува в късна доба пояснение на сайта си:

"Килимите, дарени на театъра в Кърджали, са ръчнотъкани, изработени са в Сливен в средата на миналия век по автентична технология и се отличават с уникалната си орнаментика. Предоставени са от Народното събрание по искане на ръководството на театъра със съдействието (а не с личното благоволение) на председателя на НС, за което намираме за редно да изразим своята благодарност.

Да се иронизира подобен жест е крайно неуместно и противоречи на добрите нрави. Килимите имат дългогодишна история и ще бъдат използвани за реквизит на спектакли от възрожденската и следосвобожденската епоха.

Нещо повече. Те притежават колекционерска стойност и не следва да бъдат разглеждани като употребявани постелки за под, а като елемент от българското културно наследство, което трябва да бъде съхранено за поколенията. На авторите на саркастични коментари, цинични подмятания и пошли сравнения на тема "бит и култура" ще се осмелим да припомним думите на Езоп, че нито един акт на добрина, дори и най-малкият, не е напразен. Дори да е посрещнат с неразбиране."

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Всяка жена, която разчита само на лицето си, е глупачка.“

Зейди Смит, британска писателка, родена на 25 октомври преди 45 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.