ХРИСТО ХРИСТОВ, desebg.com

През пролетта на 1985 г. Държавна сигурност е хваната по бели гащи от неизвестен стихоплетец, който успява да пробута в „Пулс” – вестника на тогавашната младежко-творческа интелигенция – стихотворение, в което е закодиран акростихът „Долу Тодор Живков” (в броя от 5 март 1985 г.).

Това е огромен пробив в работата на натовареното с контрола на интелигенцията Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, което играе и ролята на своеобразен цензор.

След като се разчува за появата на дръзкия акростих, ДС е впрегната да установи кой стои зад пряката словесна атака срещу първия партиен ръководител.

Събирани са сведения не само за случилото се в редакцията на в. „Пулс”, но и за коментарите в столицата и провинцията за гафа.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретно агентурно сведение относно: Коментари по повод отпечатано стихотворение на страниците на в. „Пулс”.

То е на агент на Окръжно управление на МВР-ДС – Варна и описва как е коментиран случаят в издателство „Български писател”.

Стихотворението „Есен”, в което е закодиран предизвикателният акростих „Долу Тодор Живков”, е подписано с името на Маргарита Петкова, но при проверката се оказва, че то не е нейно.

Творбата стига до печат от папка със стихотворения, получени в редакцията и подадена от редактора Иван Гранитски (след промените директор на БНТ през 90-те години при управлението на БСП и агент на ДС).

Обект на проверка са и главният редактор на изданието Борислав Геронтиев, както и завеждащият отдел „Поезия” Венко Евтимов.

Заподозрян е и бившият главен редактор на „Пулс” Божидар Божилов, а сред арестуваните по случая, които ДС разпитва за евентуално авторство, е и поетът Георги Тахов (впоследствие разкрит като агент на ДС). Но ДС така и не успява категорично да установи кой е истинският автор на стихотворението. А то е следното:

 

ЕСЕН

Дърветата умират прави

Отронват бавно свойте листи,

Литнали нагоре към земята, а

Устремът надолу ги задържа.

 

Това прочетох някъде,

Останалото го измислих,

Докато в далечна есен

Отмиваше студа на лятото

Редях скупчените си спомени.

 

Желето на заглъхналите думи

И ехото на мислите – не мои

Във хаоса от истински илюзии,

Които сграбчваха неистово

Остатъка от есента –

Внезапно лумнаха във стих.

 

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност и българската интелигенция”, издание на Комисията по досиетата, 2015 г.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Всяка жена, която разчита само на лицето си, е глупачка.“

Зейди Смит, британска писателка, родена на 25 октомври преди 45 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.