ХРИСТО ХРИСТОВ, desebg.com

Дори в края на тоталитарния комунистически режим властта и репресивният ѝ апарат в лицето на Държавна сигурност са играли ролята на цензор в културата и изкуството. Това разкриват документи от архивите на ДС, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той се отнася до строго секретна информация на ръководството на МВР-ДС от 1988 г. до члена на Политбюро и секретар на ЦК на БКП Йордан Йотов относно: Идейно неиздържан филм на режисьора Николай Волев.

Става въпрос за филма „Маргарит и Маргарита” (1989), за който очевидно ДС е имала предварителна представа за съдържанието му, като агенти или щатни служители на ДС са го гледали на предварителна прожекция. Документът е подписан за министъра от неговия заместник ген. Григор Шопов.

В лентата се разказва любовна история на момче и момиче на фона на уродливата социалистическа действителност.

Строго секретната информация е адресирана неслучайно до Йордан Йотов, който по това време е председател е на Комисията по духовните и идеологическите въпроси към Политбюро и Секретариата на ЦК на БКП.

„Разполагаме с данни, според които евентуалното разпространение на прожектирания на 31 август 1988 г. в Киноцентъра нов български игрален филм „Маргарит и Маргарита” с режисьор и сценарист Николай Волев е възможно да възбуди негативни обществени настроения”, се предупреждава в документа.

МВР-ДС признава, че режисьорът висок кинематографичен професионализъм е пресъздал духовната чистота и непоквареност на героите на фона на „корумпиран или държавен ръководител – всесилен и недосегаем от закона”.

Безизходицата на младите хора е показана чрез недвусмислени натуралистични сцени на насилие, бруталност и жестокост.

„По мнението на наши източници филмът е направен на много високо професионално ниво, което предопределя неговия зрителски интерес”, се посочва още в строго секретната информация.

Въпреки че е уж време на преустройство по съветски почин комисията в Киноцентъра не одобрява пускането на лентата. Вероятно по същите причини, по които и ДС е предупредила.

В защита на кинолентата застава режисьорът Борислав Шаралиев. В началото на януари 1989 все пак филмът е пуснат, но не в София, а в Перник при пълен салон, въпреки че няма предварителна разгласа.

Лентата разпалва противоречиви мнения, когато е показана и пред Генералния щаб на БНА. Спрян е с „мотива”, че е твърде публицистичен.

В София е излъчен едва след 10 ноември 1989 г. – през декември същата година. Лентата печели наградата за най-добър филм за 1989 г. и е избран е за Петнадесетдневката на режисьорите в Кан през 1990 г.

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност срещу гражданските организации 1988-1990”, издание на Комисията по досиетата, 2013 г.

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Всяка формалност – официалните учреждения, религията, не само не са задължителни, за да се подобри светът, а напротив, те пречат за това.”

Пиер Паоло Пазолини, италиански писател и режисьор, роден на 5 март преди 99 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

Да - 65%
Не - 35%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.

За новините по света и хората

 

Филмът „Новини от света“ е немислим без Том Ханкс, който, остарявайки, става все по-добър, а неговите персонажи вече се изпипват филигранно и детайлно като за световно изложение.