АНАСТАСИЯ БУЦКО, DW

Името Минона е твърде необичайно. Някои обаче предполагат, че то крие в себе си нещо кодирано: ако се прочетете отзад напред - би гласяло „аноним". През пролетта на 1827 г. Антон Шиндлер - личният секретар на Бетовен и разпоредител с имуществото му - открива в едно тайно чекмедже на бюрото на вече покойния композитор, наред с банкови акции и миниатюрни портрети на две дами, и едно писмо, адресирано до неговата „безсмъртна любима". Но коя е била тя?

Въпросът е труден. Макар Бетовен да не е блестял с особена външна красота, а на ръст да е бил по-скоро нисък (1,60 метра), той постоянно се е влюбвал, а любовта му често е била споделяна. Любовта за него е била потребност и извор на вдъхновение. Изследователите са съставили дълъг списък с имената на дамите, които биха могли да се крият зад тази неизвестната „безсмъртна любима".

Писмото на Бетовен до неговата "безсмъртна любима"

 

Жозефине или Антония?

Въз основа на датата, отбелязана от самия Бетовен - „6 юли сутринта", но и по водния знак на хартията и някои други белези изследователите стигат да извода, че писмото е писано през лятото на 1812 година.

По същото време, по което Наполеон започва военния си поход срещу Русия, 41-годишният Бетовен се е намирал на лечение в Теплице, северозападно от Прага. За две дами от неговото обкръжение - Антония Брентано и Жозефине Брунсвик - е доказано, че тогава са се намирали недалеч от това място.

Дълги години учените спорят по въпроса и дори се разделят на два лагера - на „брентанисти" и „жозефинисти". Накрая вторите вземат надмощие - включително заради факта, че 19-годишната графиня Жозефина Брунсвик де Коромпа често е посещавала заедно с майка си и сестра си Тереза жилището на композитора във Виена. Бетовен е давал безплатни уроци на двете очарователни млади жени, с които е предприемал и дълги разходки сред природата.

Бетовен преживява тежко това, че Жозефина се омъжва за граф фон Дейм, след чиято смърт през 1804 година любовта между двамата отново пламва. През 1970-те години бяха открити страстни писма на Бетовен до Жозефина, писани между 1804 и 1809 година, които по стил и език много приличат на писмото до „моята безсмъртна любима".

През своя кратък живот, продължил 42 години, Жозефина Брунсвик ражда общо 8 деца от различни мъже. Поне две от тях - Мари Лаура и Емилие - са били извънбрачни. Прави впечатление, че бащите на двете момичета, Кристоф фон Щакелберг и Карл Едуард фон Андрехан, са били частни учители в дома на Брунсвик – какъвто е бил и Бетовен.

Раждането на Минона

Девет месеца след писмото до „безсмъртната любима" - в началото на април 1813 година - Жозефина ражда седмото си дете Минона. Официално тя се води дете на Кристоф фон Щакелберг, за когото Жозефина е била омъжена тогава. Тереза Брунсвик си спомня, че сестра й изобщо не се интересувала от детето и на практика била „подарила" малката Минона на сестра си. По-късно Минона и сестричката й Мари фон Щакелберг били отнети от майката с помощта на полицията и отведени от баща им в Естония. Там двете момичета израснали в пълна изолация. След смъртта на бащата, Минона се върнала във Виена, където останала чак до смъртта си през 1897 година.

Нещастната съдба на момичето въодушевила естонския композитор Юри Реинвере да напише операта „Минона". Докато събирал информация за либретото, композиторът открил интересни архивни документи, според които Минона била дете с голямо музикално дарование.  

Дали е била дъщеря на Бетовен? Привържениците на тази теза посочват като аргументи физическата прилика между Минона и Бетовен. Категоричен отговор на въпроса обаче би могъл да даде само ДНК-анализ. Но подобно нещо е немислимо.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„По-добре е да се изкачваш, отколкото да слизаш, дори ако си паднал няколко пъти.“

Антонио Бандерас, испански актьор, роден на 10 август преди 60 години

Анкета

Ще купувате ли повече книги, като падне ДДС?

Да - 41.7%
Не - 33.3%
Зависи - ако намалят цените - 16.7%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.