"Свободна Европа"

Хиляди споделяния в социалните мрежи. На десетки езици по целия свят. Вероятно и вие сте попаднали в последните дни на “Писмо от Ф. Скот Фицджералд, поставен под карантина през 1920 г. в Южна Франция по време на пандемията от испански грип”. Известният писател описва как прекарва дните си по време на карантината, заедно с жена си Зелда и друг известен писател - Ърнест Хемингуей.

“Сега изглежда модерно да се избягват обществени места. Дори и баровете, казах на Хемингуей, а той ме удари в стомаха. В отговор го попитах дали си е измил ръцете. Той не ги мие”, пише авторът на писмото.

Проблемът е, че това не е Франсис Скот Фицджералд, а Ник Фариела. И писмото не е писано през 1920 г., а точно сто години по-късно, т.е. днес. То е публикувано за първи път на 13 март 2020 г. в литературното издание “Максуинис”. Има и още един проблем - през 1920 г. Фицджералд живее още в САЩ и едва четири години по-късно се мести във Франция.

Ник Фариела публикува писмото и изрично посочва, че то е пародия. Заглавието е “Отсам рая: писмо от Ф. Скот Фицджералд, поставен под карантина в Южна Франция”. Първите две думи - “Отсам рая”, са всъщност заглавието на първия роман на писателя, издаден през 1920 г. в Ню Йорк. Следва и ясното:

 

“ЗАБЕЛЕЖКА: Това е пародия и не е истинско писмо от Фицджералд”.

Въпреки това социалните мрежи харесват писмото и споделянията са хиляди. Разбира се, без забележката от началото.

“Никога не съм имал намерение да представям това за истинско”, казва Фариела пред Ройтерс. “Предполагам, че хората са реагирали на оптимистичното послание в писмото. И на това, че в тези очевидно мрачни времена границата между вярното и невярното е размита заради нуждата от надежда. Мисля, че това е в сърцевината на живота и творчеството на Фицджералд - непоколебимата вяра в по-доброто бъдеще”.

Испанският грип (инфлуенца) е пандемия от януари 1918 г. до декември 1920 г., засегнала над една четвърт от населението на Земята и убила по различни оценки десетки милиони души.

Световната здравна организация обяви този месец пандемия от коронавирус COVID-19, който досега зарази над 300 хиляди и уби над 13 хиляди души. В България заразените приближават 200, трима са починалите.

Предлагаме ви “писмото на Фицджералд” така, както се разпространява в българските социални мрежи. Преводачът е неизвестен:

„Скъпа Розмари!

Денят беше безкраен и пуст, сякаш бе окачен към небето в мрежа. Благодаря ти, че писа. Виждам въртележката от паднали листа да обикаля около кошчето за боклук пред прозорците. Звучи като джаз. Празни улици. Почти всички граждани се скриха в домовете си и то не без причина. Сега изглежда модерно да се избягват обществени места. Дори и баровете, казах на Хемингуей, а той ме удари в стомаха. В отговор го попитах дали си е измил ръцете. Той не ги мие. И дори не мислеше да отрича. Той смята, че това е обикновен грип. Чудя се кой му е казал това.

Администрацията предупреди всички, че трябва да се запасим с необходимото за месец. Ние със Зелда си купихме червено вино, уиски, ром, вермут, абсент, бяло вино, шери, джин и, не дай Боже, бренди, ако се наложи. Моля, моли се за нас.

Ако можеше да видиш площада, изглежда страховито. Ужасявам се от проклетите възможности, които носи такова бъдеще. Дългият ден бавно се търкаля в уискито със сода, което все повече прилича на вода.

Зелда казва, че това не е причина да се пие, но по друг начин писалката не се задържа в ръцете.

Седейки на верандата умислен, гледам зад далечната линия на хоризонта, скрит в мътна мъгла, и сякаш различавам безмилостно наказание, което отдавна се движи към нас.

И все пак, в назъбените очертания на облаците в залеза, забелязвам една-единствена ивица светлина, която ме кара да вярвам, че ще дойде по-добро утре.

 

Какво правя?

Утре ще е по-добре! Със сигурност.

Аз предусещам!

Искрено твой,

Ф.Скот Фицджералд”

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Колелото на съдбата се върти по-бързо от перките на мелницата, а онези, които бяха вчера на върха, днес се изхвърлени в прахта.“
Мигел де Сервантес, испански писател, роден на 29 септември преди 473 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.