Военният министър Красимир Каракачанов стана герой на изключителна серия от сатирични колажи в социалните мрежи – истинско изкуство, на двамата всепризнати майстори Иван Червенков и Валдес Радев. Техните произведения вдъхновиха и други автори и за по-малко от денонощие илюстрациите нараснаха като лавина. Skif.bg публикува всички, които са му известни. 

Комичното е, че лавината беше предизвикана от самия Каракачанов в интервю по Би Ти Ви в четвъртък вечерта. 

„Аз много се радвам, че социалните мрежи много се вълнуват. Само ги моля да не правят монтажи. Защото бяха направили един монтаж при слизането ми във Вашингтон, че слизам с плик от една марка супермаркети… Това го възприемам като закачка“, каза той. 

Каква е предисторията? 

При посещението на българската делегация в САЩ в края на миналата година военният министър слезе от самолета спортно облечен и мъкнейки куфар. Въшният му вид контрастираше на официалното облекло на останалата част от делегацията. На видеото, публикувано от премиера Бойко Борисов, се видя и как служител се опитва да вземе куфара му, а Каракачанов упорства да си го носи. Това роди куп смешки във форумите, а скоро се появи и колаж на Кирил Симеонов от Варна, в който куфарът беше заменен от торбичка "Била" – шега с народопсихологията от времето на социализма, когато найлоновата маркова торба беше символ на престиж. Той самият я нарече "торбичката на Бай Ганьо".

Колажите от последното денонощие експлоатират друга снимка на военния министър – от Египет, където придружаваше Борисов на официалната среща с държавния глава. Там вместо с официален костюм Каракачанов е с бежов военен екип. Пред Би Ти Ви той обясни, че това са дрехите, с които ходи на военни учения – „панталон и риза, на която се навиват ръкавите“. „Риза, защото там е 25 градуса за разлика от България. За да ми е по-удобно и практично, защото на някои от ученията се налага… няма как да отидеш с костюм“, обясни той. 

Разбира се, фантазията на сатириците надхвърли и този сюжет и на колажите може да се види и пиарът на военното министерство, известен със своето ревностно християнско отношение към семейството, както и сградата на министерството. 

Герой на същата ирония наскоро стана и Борисов на срещата си с президентите на Русия и Турция – Владимир Путин и Реджеп Ердоган. Иван Червенков и на него прикрепи торбичка "Била".

 

 

------

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Научната фантастика се опитва да намери друга гледна точка за реалността.”

Иън Банкс, шотландски писател, роден на 16 февруари преди 65 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

Да, с удоволствие - 32.3%
Да, с познавателна цел - 19.4%
Не, слабо е - 45.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Посмъртна изповед" е антибиотик срещу носталгията по тоталитарното общество

Преживяното от Денчо Знеполски е разказано така, както нормалният човек просто не може да си го представи и в най-развинтеното свое въображение.

Наръчник на оптимиста или защо „Паразит“ взе главните „Оскар”-и

Лентата взе наградата за най-добър международен филм не само защото е вещо направена и впечатляваща за гледане, но и тъй като основният й конкурент се казваше „Болка и величие“.

За романа „18 % сиво“ и неговата екранна интерпретация

Филмът “ разчита основно на славата на книгата и харизмата на Руши Виденлиев.