DW

Скъпоценности с предполагаема стойност един милиард евро са били откраднати през изминалата нощ от музея „Грюнес Гевьолбе" в Дрезден. Сензационният грабеж е засегнал историческата част от колекцията, където се съхраняват бижута и други ювелирни изделия, както и особено ценни произведения на изкуството.

Според „Билд Цайтунг", плячката на крадците се състои главно от накити, диаманти и други скъпоценни камъни. Помещенията на музея са охраняват изключително строго, но „Билд" пише, че в 5 часа тази сутрин крадците са успели да прекъснат електрозахранването и да проникнат в музея, без да задействат алармените системи.

Вестникът пише още, че една от контролните камери е заснела „много дребните на ръст" извършители, които се промъкнали вътре през един прозорец. Засега тези медийни информации не са потвърдени официално, а полицията не съобщава никакви подробности. Министър-председателят на провинция Саксония Михаел Кречмер, който веднага се отправи към местопрестъплението, заяви, че е потресен от това престъпление.

Несметни съкровища

Музеят „Грюнес Гевьолбе" („Зелен свод"), който е нещо като съкровищница и дарохранителница, е създаден в периода 1723-1730 от саксонския курфюрст Август II Силни. Днес музеят има две различни колекции. Историческата се намира в партерните помещения на замъка, които са възстановени в оригиналния си вид.

На горния етаж е новата част от колекцията, където са изложени отделни скъпоценни предмети. Една от най-важните скъпоценности на колекцията, „Зеленият диамант", в момента е изложена в нюйоркския музей „Метрополитън". Този 41-каратов диамант с необичаен естествен цвят, е бил украса за шапка.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„Изкушението е парфюм, който вдишваш, докато не пожелаеш да притежаваш целия флакон.“

Жан-Пол Белмондо, френски актьор, роден на 9 април преди 87 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За честта на фамилията Полански

Филмът на Роман Полански „Офицер и шпионин“  разказва елегантно и проникновено за най-голямата социална и политическа криза, завладяла Франция в края на 19 век.

Да останеш човек извън играта

Филмът „Извън играта“ е не е сълзлива история за опитите на един съкрушен човек да се пребори с алкохолната си зависимост и разпада на брака и семейството си.  Не е и приказка за трудния път към успеха със стоп кадър от извоювания заслужен  триумф.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.