Изложба в националната галери в Лондон, посветена на френския художник Пол Гоген (1848 – 1904), предизвика остри критики по негов адрес, пише „Ню Йорк таймс”.

Един от фокусите на изложението е неговият цикъл от Таити, в чийто център са голите тела на местните жени. Твърди се, че е той е правил секс с 13-14-годишни момичета. Отделно от това се е женил за много млади жени, от които е имал деца.

 „Той е бил арогантен, надценен, арогантен педофил, ако искаме да го кажем нагло. Ако вместо картини, той е правил  снимки, те биха били много по-скандални и ние не бихме взели това за изкуство", казва Ашли Ромър, създател на сайт, в който се публикуват картини, изобразяващи момичета.

„Ако е останало нещо, което не е изговорено за Гоген днес, това е за неговата тъмна страна от живота му”, обяснява кураторът от Дания Лина Клаузен Педерсен, която е организирала изложби от творбите на художника. 

Тя отбелязва, че с всяка изложба изкуствоведите говорят все повече и повече за тъмната страна на живота на Гоген.

Художникът заминава за Таити през 1891 г. и прекарва последните години от живота си там. Именно на острова рисува най-известните си картини, в които често е изобразявал голи таитянки. В новите проучвания на картините му кураторите на изложбите започват да сочат, че Гоген, без съмнение, е използвал позицията си на привилегирован човек от Запада, „за да извлече максимума за сексуалните си своеволия”.

„Аз не мисля, че е достатъчно да се каже: „О, добре, така са превели по това време”, казва Кристофър Риапал, сътрудник в лондонската изложба. Той смята Гоген за твърде комплициран и пристрастен човек и съжалява, че желанието му да твори е причинявало болка и че е използвал хората.

Риапал, както и критиците на художника, не предлагат да се премахнат карните му от музеите. Но те смятат, че на публиката трябва да се даде пълната картина на неговата работа и живот.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„Като млад идиот глупашки не схванах, че босовете на филмови компании, естествено, предлагат на някого само това, с което самите те могат да правят пари.“

Франсис Форд Копола, американски режисьор и сценарист, роден на 7 април преди 81 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За честта на фамилията Полански

Филмът на Роман Полански „Офицер и шпионин“  разказва елегантно и проникновено за най-голямата социална и политическа криза, завладяла Франция в края на 19 век.

Да останеш човек извън играта

Филмът „Извън играта“ е не е сълзлива история за опитите на един съкрушен човек да се пребори с алкохолната си зависимост и разпада на брака и семейството си.  Не е и приказка за трудния път към успеха със стоп кадър от извоювания заслужен  триумф.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.