Изкуствоведът  Артър Бранд (50), известен като "Индиана Джоунс от света на изкуството", намери златния пръстен на ирландския писател Оскар Уайлд 18 години след кражбата му, съобщи afp.com.

Пръстенът се съхранявал в колежа „Магдалина” към Оксфордския университет, където Уайлд е учил. През 2002 г.  бижуто е откраднато, а стойността му тогава е била оценявана на  40 хил. евро. Крадецът е намерен и арестуван, но пръстенът  вече е бил продаден на търговец на скрап за 175 евро.

Артър Бранд обаче намира пръстена с помощта на приятели, запознати с подземния свят на Лондон. Той видял златен пръстен във формата на катарама, гравиран на гръцки и веднага го познал. Управата на колежа  благодари на експерта и заявява, че този пръстен ще се върне към колекцията вещи на един от най-известните възпитаници на институцията.

Изкуствоведът стана световноизвестен през 2015 г., когато намери две статуи на бронзови коне ("Разхождащи се коне" ) на един от любимите скулптори на Хитлер - Йозеф Торак. През март тази година той намери и картина на Пикасо, открадната преди 20 години на яхта във Франция.

Пръстенът  на Уайлд е с тегло 18 карата, оформен като колан с катарама. Писателят се хвали на приятел от  колежа  през 1876 година. На пръстена е гравиран надпис на гръцки език: „Подарък от любов на онзи, който желае любовта“, а от вътрешната част са инициалите на приятеля на английски.

ОСКАР УАЙЛД – драматург, поет и писател, роден на 16 октомври 1854 г. Романът „Портретът на Дориан Грей“ (1890) му носи славата на модерен писател с оригинален талант, затвърдена и от феноменалния успех на неговите пиеси. Автор е на девет комедийни пиеси, най-известните сред които: „Колко е важно да бъдеш сериозен“ (1895), „Ветрилото на лейди Уиндърмиър“,  (1892) „Идеалният мъж“ (1895), „Жена без значение“ (1893). Автор е и на два сборника с приказки - „Щастливият принц и други истории“ (1888) и „Къщата на наровете“ (1892).  Популярност му носят и изключително находчивите афоризми и анекдоти, впечатляващ е остроумният диалог, характерен за много от произведенията му. Последните му творби са „De Profundis“ (1897) и поемата „Балада за Редингската тъмница“ (1898). Общество не му прощава хомосексуалността и умира в мизерия на 30 ноември 1900 г.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Колелото на съдбата се върти по-бързо от перките на мелницата, а онези, които бяха вчера на върха, днес се изхвърлени в прахта.“
Мигел де Сервантес, испански писател, роден на 29 септември преди 473 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.