Руският министър на културата Владимир Медински говори за впечатленията си от среща с режисьора Куентин Тарантино. Американецът посети Русия за да представи последния си филм „Имало едно време в Холивуд“, съобщи „РИА Новости”.

Медински организирал лична разходка на Тарантино в Кремъл и бил впечатлен от кинаджията.

„Той е най-добрият член на групата, не изостана от екскурзовода нито за минута и разбра всяка дума. Той е много емоционален, интересува се от руската история, напълно е шокиран от Москва. Бяха му показани всички стари замъци, ние минахме през зали от ХV до ХІХ век, сякаш пътувахме с машина на времето. Той е мислещ и умеещ да слуша човек “, сподели министърът. 

По време на обиколката Тарантино няколко пъти питал дали е възможно да бъде погребан в Кремъл или поне в Кремълската стена. Министърът му обяснил, че като минимум трябва да докаже, че е член на царското семейство. Освен това режисьорът попитал дали е вярно, че музикантът Дийн Рид е погребан в стената на Кремъл. Медински обяснил, че там е поставена урна с пепелта на писателя Джон Рийд*.

От името на Министерството на културата на Тарантино била подарена книга със стихове на Борис Пастернак. Както е известно американецът е голям почитател на поета като през 2004 г. пътува до Русия, за да поднесе цветя на гроба на Пастернак в Переделкино. Едно от любимите му стихотворения е „Нобеловата награда“:

Аз съм като звяр в обсада.

Нeйде - хора, воля, ден,

а след мене - вой, нападат,

аз отвред съм обграден.

Тъмен лес, вълни се мътят,

ствол на рухнало дърво.

И отрязан ми е пътят.

Нека - все ми е едно.

И каква направих пакост?

Аз - убиец, негодяй?

Зарад мен в света оплакват

моя хубав роден край.

Но и тъй, почти пред гроба,

вярвам, близък е денят -

чело подлости и злоба

пред доброто ще сведат.

-------

*Джон „Джак“ Сайлъс Рид е американски журналист, автор на книгата „Десет дни които разтърсиха света“, в която описва октомврийските събития през 1917 г. Един от основателите на Американската комунистическа партия. Присъствал при превземането на Зимния дворец в Санкт Петербург на 8 ноември 1917 година.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите.“

Оскар Уайлд, ирландски драматург и писател, роден на 16 октомври преди 165 години

Анкета

Одобрявате ли Нобеловите награди на Олга Токарчук и Петер Хандке?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Ах, този Жокер!

 

В „Жокера“ Финикс открадва шоуто и доказва, че е един от най -добрите и подготвени актьори на съвремието ни.

"Потъване в Мъртво море" – всеки детайл си тежи на мястото

В тези разкази има напрежение, има пребогат език, който създава картини, които можеш да пипнеш и подушиш. 

Лекът срещу пораженията на „Поразените“

Допада ми способността на романистката да бъде честна към историята – за първи път в български роман видях сцена, която отдавна исках да бъде създадена – как с користна и пропагандна цел комунистите използват черните забрадки на майките на убитите от жандармерията партизани преди 9 септември за гнусния си план чрез т.н. Народен съд да се разправят със своите противници .