Американската актриса Скарлет Йохансон разкритикува политкоректността при провеждането на кастинги, в които се отдава предпочитание на сексуални или национални малцинства, съобщи asifmag.com.

Според звездата политическата коректност вече се е превърнала в тенденция във филмовата индустрия и редица социални фактори са допринесли за това. Въпреки това, тази тенденция може да пагубна, когато става въпрос за изкуство, което трябва да бъде свободно от забрани.

“Като актриса би трябвало да мога да изиграя всякакъв човек, дърво или животно. Това е работата ми и това са нейните изисквания”, категорична е Йохансон.

Преди година звездата  стана обект на критика за втори път във връзка с роля, за която е избрана. Мнозина се разгневиха, че Йохансон ще играе трансджендър, като вместо това настояха актьор, член на LGBTQ общността, да се заеме с образа. През 2016 г., известната актриса беше обвинена в това, че ще изиграе главната роля в „Дух в броня“, когато се очаква, че героинята е от японски произход.

„Виждам, че политкоректността се превръща в тенденция в бизнеса ни. Тази политкоректност трябва да се случва заради различни социални причини. Въпреки това има случаи, в които това става неудобно, защото оказва влияние върху изкуството. Смятам, че изкуството не трябва да бъде ограничавано. Обществото би било по-единно, ако успее да си наложи разбирането за съществуването на различни мнения и чувства“, допълва Йохансон. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Та кой откри Америка, кажете? Безумец, луд, навсякъде осмян! А кой създаде бог за вековете? Отново луд, на кръста прикован. И слънцето в надоблачните сфери, ако прекъсне вечния си ход, отново някой луд ще изнамери, светлик за целия човешки род.“

Пиер-Жан дьо Беранже, френски поет, роден на 19 август преди 239 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

Министерството на културата - 36%
Фирмата изпълнител - 40%
Скейтбордистите - 12%
Минувачите - 12%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Носталгично за „На всеки километър“

Легендарният сериал навършва половин век. На 20 август 1969 г. е премиерата на първия епизод – „шлеповете”.

Тарантино и неговата приказка за Холивуд

Именитият кинаджия предлага своя пореден девети  опус - пастиш, направен с вкус и размах, за който предварително знае, че ще има публика и успех. Дали ще го харесаме или не е отделен въпрос.

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.