МАЯ СТЕФАНОВА, "ДНЕВНИК"

Работи от изложбата "Модернизъм и авангард. Българската перспектива", която бе открита на 30 май в галерия "Структура" в София, наистина са фалшиви. Това потвърдиха организаторите, които днес разпространиха съобщение, че са били обект на измама от страна на недобросъвестни продавачи.

Две седмици след откриването на изложбата започнаха публикации и коментари на изкуствоведи, които оспорват автентичността на част от творбите, а няколко публикации в социалните мрежи откриха големи сходства между поне пет от представените произведения и по-стари творби на чужди автори.

Собственикът на колекцията в изложбата, рекламистът Николай Неделчев, екипът, който стои зад проекта и включва реставратор, както и екипът на галерия "Структура" обявиха днес, че

неволно са подвели публиката, ставайки жертва на "злоумишлени действия"

за които възнамеряват да сезират прокуратурата. Те допълниха, че нагледно ще обозначат съответните работи в изложбата. (В понеделник галерията не работеше.)

Преди два дни собственикът на "Структура" и един от авторите на каталога към изложбата Мария Василева написа във "Фейсбук" профила си личен коментар на ситуацията, в който заяви, че ще бъде събран независим експертен съвет, който да провери автентичността на творбите, и изрази съмненията си, че "начинът, по който се разразява скандалът, ме навежда на мисълта, че става дума за провокация, насочена към конкретни хора от екипа на проекта".

"Дневник" не успя да се свърже днес с нея за коментар за състава на съвета, докъде е стигнала работата им, какво визира тя, посочвайки "начина, по който се разразява скандалът" и защо в съобщението им е подчертано, че ситуацията е "умишлено създадена".

Преди два дни на запитване, изпратено от журналиста на свободна практика Анна Благова от името на "Дневник", тя потвърди, че се прави експертиза, и допълни: "Не искам да омаловажавам случая,

но при такъв тип колекции пробиви са възможни

Накрая всичко се изяснява. Защо обаче един случай и хвърлени в празното обвинения (израз на дългогодишна война между две школи в изкуствознанието) хвърлят такава черна сянка върху огромен труд и приносна колекция?"

Колекционерът Николай Неделчев заяви, че няма какво да добави повече по темата освен онова, което бе в разпратеното прессъобщение, и обеща да коментира пред "Дневник" допълнително през следващите дни.

По думите на изкуствоведа проф д-р Ирина Генова тази част от колекцията на Неделчев (която е много по-голяма според други негови интервюта) е

"събирана кратко, но с ентусиазъм"

Това тя пише в каталога, придружаващ изложбата, съставен заедно с д-р Мария Василева и доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева.

В анонса преди откриването на изложбата бе обявено също така, че тя представя почти 100 неизвестни произведения на български автори със значителен принос в областта на изкуството. Екипът зад проекта допълни, че чрез показването на непознати произведения и слабо известни имена изложбата поставя въпроса, че в българската история на изкуството все още има големи бели петна, които трябва да бъдат запълнени и изследвани.

В изложбата са включени основно два вида автори – такива, които са сравнително познати и трайно са свързвани с българската художествена сцена, като Гео Милев, Иван Ненов, Николай Райнов, Георги Попов–Джон, Дечко Узунов, Иван Милев, Иван Пенков, Харалампи Тачев, Сирак Скитник, както и такива, чието творчество е частично или изобщо не е проучвано. В последната категория попадат имена като Крум Кюлявков, Александър Жендов, Мирчо Качулев, Кирил Маричков, Кирил Кръстев, Ламар, Мара Учкунова-Аубьок, Макс Мецгер, Борис Елисеев, Жорж Папазов и Николай Абрашев.

Близо две седмици след откриването на изложбата обаче доц. Ружа Маринска, бивш директор на НХГ, заяви в интервю за "Клуб Z", че голяма част от произведенията в галерия "Структура" не са автентични.

Малко след това заместник-председателят на Съюза на българските художници Антон Стайков публикува във "Фейсбук" съпоставка между картина от изложбата, представяна за дело на Сирак Скитник, с корица на британското издание на "Кама Сутра" на издателство от 2012 г. на издателство Penguin Books, дело на френската художничка Малика Фавр, която живее в Лондон. Тя нарече ситуацията "сююреалистична" и я определи като

"следващо ниво на плагиатство"

в своя публикация в "Туитър".

След като бе обявено, че се съставя експертен съвет, във "Фейсбук" започнаха да се появяват и други сходства - открития, направени от обикновени потребители с помощта на приложението Google Art, което дава информация за дадена картина по снимка, писа сайтът "Площад Славейков".

Така се оказа още, че рисунка, представена като създадена от Гео Милев, всъщност е на немски експресионист – Ернст Лудвиг Кирхнер (1880-1938), предложена на търг на модерно изкуство в Кьолн през 2018 г. с предварителна оценка между 60 000 и 80 000 евро.

Друга голяма прилика се оказа, че има и между дизайнерска рисунка на австрийския художник Коломан Мозер (1868-1918), туш върху хартия от Виена, и български вариант, подписан от Харалампи Тачев (1875-1944).

Съмнения за атентичността на изложбата изказа и Пламен В. Петров, докторант в катедра "Нова и съвременна история" при СУ "Св. Климент Охридски", който от 2010 г. е и уредник в Софийската градска художествена галерия.

В текста си "За борбата с двете големи "Ф"-та в българското изкуствознание", публикуван в портал "Култура," той споделя, че

съмнения за "чистотата" на изложбата

са се появили още по време на "шумното" й откриване. Най-вече заради недостатъчна предистория за произхода на творбите.

Той обяснява, че в изложбата и придружаващия я каталог освен някои фактологични неточности "се откриват и множество други проблеми, разкриващи "безотговорност към фактите".

По сведения на Николай Неделчев част от произведенията произхождат от колекцията на сръбския журналист, преводач и колекционер Синиша Паунович, който създава своя авангардистка сбирка, в която присъстват и български автор. Пак по думите на Неделчев в интервю за БНР – голяма част от творбите са пристигнали от чужбина по различни "канали", основният от които преминава през Белград. Всичко започва с една творба на Мирчо Качулев, която колекционерът придобива преди шест години, а когато Светлин Русев я вижда, той е изумен и я определя за шедьовър.

В края на днешното си съобщение от екипа на изложбата заявиха, че е от голямо значение

отварянето на дебат за пазара на фалшификати и фалшиви сертификати в България

"Съществуването на такъв пазар е обществена тайна. Заобикалянето на този въпрос ни превръща в мълчаливи съучастници в престъпен сговор, а нашето желание е тези изключително вредни и опасни явления, уронващи авторитета на заниманията с изкуство, да бъдат изобличени. Ще бъдем удовлетворени, ако неприятният инцидент изиграе ролята на повратна точка в пресичането на дългогодишни престъпни практики от този вид", се казва в съобщението им.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

„Ако книгите ми бяха по-лоши, нямаше да ме поканят в Холивуд, а ако бяха по-добри – аз нямаше да отида”.

Реймънд Чандлър, американски писател, роден на 23 юли преди 131 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.