Адвокат Елизабет Фегън заяви пред „Sky News“, че броят на жертвите, подложени на   сексуален тормоз от продуцента Харви Уайнстийн, може да достигнат хиляда.

„Аз мисля, че сега говорим за стотици,  но мисля, че техният брой може да достигне почти хиляда“, разкрива тя.

Фегън води груповия иск срещу Уайнстийн. Тя казва, че в момента най-малко 150 жени са се оплакали от сексуален тормоз. Тя води разговори със служители на компанията, работили с него през 80-те години. От техните показания става ясно, че момичетата са посещавали кабинета на Уайнстийн поне три пъти седмично, когато е оглавявал компанията „Miramax Films“. 

„Той е бил изнасилвач и маниак“, категорична е Фегън.

Според служителите на компанията  братът на продуцентът Боб Уайнстийн е знаел за неговото поведение поне от 1990 г. Тогава асистентите му са получили първите оплаквания от посегателствата му. 

На 25 май Уайнстийн се предаде на полицията в Ню Йорк и бе освободен срещу 1 млн. долара гаранция. Най-малко 8 жени твърдят, че са изнасилени от продуцента, а повече от 80 сигнализират, че са сексуално тормозени. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Аз не съм испанец, не съм италианец, не съм французин. Аз съм чужденец навсякъде, а защо ме канеха за роли на германски офицери, руски поети, нюйоркски евреи.“

Омар Шариф, египетски актьор, роден на 10 април преди 89 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.