Вандалщината на двама осветители от Софийската опера завъртя името на България в световния обмен на новини. Целият свят разбра, че българи са авторите на надписа "Локо София" и още драсканици върху Мемориала на мира в Хирошима, издигнат в памет на жертвите на атомната бомба през 1945 г.

Местните власти са привикали българите на разпит и най-вероятно ще ги глобят, а артистите се посрамиха и се принудиха да се извинят на публиката след едно от представленията си. В момента Софийската опера и балетът са на турне с представленията "Кармен" и "Турандот" и се твърди, че жънат голям успех. 

Новината, че вандалите са техници, пътуващи със състава, беше съобщена от директора на операта Пламен Карталов пред БНТ. "Те трябва да отговарят лично. Полицията да се справи с тях и след това ние ще видим какво ще правим. Но ние сме решили - те са извадени от състава на операта. Как да поема отговорност заради личната им хулиганска постъпка?", заяви той и добави, че ще им връчи заповедите за уволнение веднага щом ги види.

"Първо, когато го видях Мемориалния комплекс, не можех да си представя, че може въобще българин да направи нещо такова на този комплекс, той е изключително въздействащ и тежък, но е необходимо да го посетим, за да се поучим от уроците на историята. А когато разбрахме, че има пръст човек от нашия екип, не можехме да повярваме", заяви пред БНР заместник-директорът на операта Вера Петрова. "Те сега се разкайват, но деянието е извършено и те ще си поемат цялата отговорност и там, и тук", каза Петрова. 

През 2015 г. българин беше задържан в Рим, след като издълбал с монета името на жена си в Колизеума. За автор на деянието беше посочен футболистът Благой Георгиев, но той категорично отрича да има нещо общо, припомни "Сега".

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„Самотата ме изпълва до такава степен, че и най-незначителната среща е изпитание за мен.” 

Емил Чоран, румънски философ, роден на 8 април преди 109 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За честта на фамилията Полански

Филмът на Роман Полански „Офицер и шпионин“  разказва елегантно и проникновено за най-голямата социална и политическа криза, завладяла Франция в края на 19 век.

Да останеш човек извън играта

Филмът „Извън играта“ е не е сълзлива история за опитите на един съкрушен човек да се пребори с алкохолната си зависимост и разпада на брака и семейството си.  Не е и приказка за трудния път към успеха със стоп кадър от извоювания заслужен  триумф.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.