bnr.bg

Картина на Марк Шагал, открадната от дом в Ню Йорк през 1988 г., бе върната на семейството след почти 30 години, съобщи ФБР, предаде Би Би Си.

Творбата от 1911 г. „Отело и Дездемона“ била задигната от апартамента на Ърнест и Роуз Хелър заедно с още десетина други платна и бижута.

Картината на Шагал била локализирана миналата година в американската столица Вашингтон, след като собственик на галерия два пъти отказал да я купи. Той казал на купувача да се свърже с властите, за да бъде установена чия собственост е творбата. ФБР поело случая от този момент.

Мъжът от Мериленд, който искал да продаде картината, я държал на мансардата си в продължение на години в саморъчно направена кутия от каса на врата и шперплат. Той получил картината в края на 80-те или началото на 90-те години на XX век от друг мъж, за когото се предполага, че я откраднал от дома на семейство Хелър, съобщи прокуратурата.

Двойката имала и други картини на Реноар, Пикасо, Шагал и Едуард Хопър. Ърнест Хелър бил пенсиониран вносител на бижута и починал през 1998 г., а съпругата му – пред 2003 г.

Мъжът от Мериленд, чието име не бе огласено, казал, че планира да продаде откраднатия Шагал на потенциален купувач, но сделката се провалила след спор за цената. Затова я задържал и опитал да я продаде през 2011 г. и отново през 2017 г.

Картината, която изобразява как героят на Шекспир Отело държи меч, докато гледа надолу към булката си Дездемона, все още имал надпис с името на собствениците си при опитите му да я продаде, писа в. „Вашингтон пост“.

Собственикът на галерията отхвърлил офертата, като казал, че за такава продажба се изисква документ за собственост и подал сигнал във ФБР.

Поради изтичане на законовата давност на кражбата мъжът от Мериленд, и предполагаемият крадец, който е лежал в затвор за продажба на крадена собственост, не подлежат на съдебно преследване, посочва Би Би Си. Картината ще бъде предадена на наследниците на истинските ѝ собственици.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Три неща е трудно да спреш да вършиш, веднъж започнал:

-  да ядеш нещо вкусно

-  да беседваш с приятел, върнал се от поход

-  да се чешеш там, където те сърби”

Козма Прутков, руски измислен писател, роден на 11 април преди 218 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.