Полицията в Лос Анджелис разкри, че смъртта на актрисата Нтали Ууд е подозрителна, съобщиха американските медии. Причината е, че са се появили нови свидетели по случая „Ууд“. 

До 2013 г.  се считаше, че актрисата се е удавила през 1981 г. по време на пътуване с яхта около остров Санта Каталина, Калифорния. От съобщението на правоохранителните органи става ясно, че новите свидетели описват събитията на яхтата в злополучната нощ по друг начин – чували са крясъци, звуци от удари в каютата, скоро след което Ууд и съпругът й Робърт Вагнер се отишли в другата част на яхтата.

Полицията уточнява, че счита Вагнер за заподозрян, но в момента няма достатъчно доказателства за неговото арестуване. Десетилетия наред се приемаше, че актрисата се е удавила при нещастен случай. Установено е, че сините и кръвонасяданията по нейното тяло са получени непосредствено преди нейната смърт. 

НАТАЛИ УУД (Наташа Захаренко) е американска филмова актриса от руски произход, родена през 1938 г. Кариерата й в киното започва още в детска възраст. Бързо се превръща в една от най-популярните холивудски звезди от 50-те, 60-те и 70-те години на ХХ век. До 25-ата си годишнина, тя вече има три номинации за награда „Оскар“. През 1961 г. е звездата в два от филмите на годината - музикалния „Уестсайдска история“ и „Великолепие в тревата“ на Елиа Казан, като за втория е номинирана за „Оскар“. Сред останалите основни заглавия с нейно участие са „Търсачите“ (1956) на Джон Форд, „Циганка“ (1962) на Мервин Лерой и „Любов с точния непознат“ (1963), където си партнира със Стийв Маккуин, получавайки отново номинация за „Оскар“.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Алексей Баталов

    Макар и да изглежда, че е бил галеник на съдбата, битието на актьора не е постлано само с лалета и рози.

„Мъжът трябва да понася всичко, което му предлага животът – с храбро сърце и шеги на уста, иначе не е мъж.“

Селма Лагерльоф, шведска писателка, родена на 20 ноември преди 160 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).