Полицията в Лос Анджелис разкри, че смъртта на актрисата Нтали Ууд е подозрителна, съобщиха американските медии. Причината е, че са се появили нови свидетели по случая „Ууд“. 

До 2013 г.  се считаше, че актрисата се е удавила през 1981 г. по време на пътуване с яхта около остров Санта Каталина, Калифорния. От съобщението на правоохранителните органи става ясно, че новите свидетели описват събитията на яхтата в злополучната нощ по друг начин – чували са крясъци, звуци от удари в каютата, скоро след което Ууд и съпругът й Робърт Вагнер се отишли в другата част на яхтата.

Полицията уточнява, че счита Вагнер за заподозрян, но в момента няма достатъчно доказателства за неговото арестуване. Десетилетия наред се приемаше, че актрисата се е удавила при нещастен случай. Установено е, че сините и кръвонасяданията по нейното тяло са получени непосредствено преди нейната смърт. 

НАТАЛИ УУД (Наташа Захаренко) е американска филмова актриса от руски произход, родена през 1938 г. Кариерата й в киното започва още в детска възраст. Бързо се превръща в една от най-популярните холивудски звезди от 50-те, 60-те и 70-те години на ХХ век. До 25-ата си годишнина, тя вече има три номинации за награда „Оскар“. През 1961 г. е звездата в два от филмите на годината - музикалния „Уестсайдска история“ и „Великолепие в тревата“ на Елиа Казан, като за втория е номинирана за „Оскар“. Сред останалите основни заглавия с нейно участие са „Търсачите“ (1956) на Джон Форд, „Циганка“ (1962) на Мервин Лерой и „Любов с точния непознат“ (1963), където си партнира със Стийв Маккуин, получавайки отново номинация за „Оскар“.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Най-силната дума в речника на съвременния човек е думата „не“. Особено, когато говори за себе си.“

Сидни Поатие, американски актьор и режисьор, роден на 20 февруари преди 91 години

Анкета

Гледате ли предавания за култура по телевизията?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Вестникът на властта срещу властта

Не съм съгласен с българското заглавие на филма. „Вестник на властта“ звучи и подвеждащо, и компрометиращо.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.