Рашидов горчиво отбеляза, че България изнася потенциала си в чужбина, а остава това, което „не става за чеп за зеле“. Поводът беше разказът му, че синът му не живее в България, защото дъщерите му са били тормозени в училище заради медийния образ, който е бил изграден на Вежди Рашидов - "на дебил с пура и уиски в ръка".

Преди това бившият министър, а сега депутат от ГЕРБ, критикува нехигиеничната среда в парламента. Това всъщност беше отговорът му на въпроса дали не е ескалирало прекалено напрежение след изказването на депутата от БСП Иво Христов  за народа като 80% дебили. Според него инфантилността на опозиция ще докара четвърти мандат на Бойко Борисов и ГЕРБ. 

"В България няма безработица, а има недостиг на квалифицирана работна ръка", твърди депутатът в тон с Борисов. "Остава една маса, която не може нищо." 

Вежди Рашидов сподели, че не съжалява, че не е министър на културата и в сегашното правителство. Той бил министър достатъчно дълго време, а е и настъпил период на голяма демотивация, заради "интелектуалци и платени протестъри", които са критикували културните му проекти като Ларгото и „Квадрат 500“ в София. Според него Ларгото нямало аналог в световен мащаб освен в Рим. 

"Искам да се върна към амплоато си на творец. В България никой не е свикнал да се отказва. Благодаря на премиера Борисов, защото бях до последно в кандидатурата, но имам нужда от почивка. Непрекъснато имаше дежурни, които ме обвиняваха в кражби и измами, че едва ли не бебета ям", каза Рашидов. "Няма как, на върха на сладоледа се качих."

 "Сина ми го пропъдиха", каза бившият министър, чийто наследник вече живеел спокойно в Австрия. "Ние сме опростачили живота си. За нас човешкият живот няма никакъв смисъл. Всеки е готов да те потупа по рамото и да ти тегли една майна. Не е политика нашето, нашето е мръсотия. Политиката е висша професия. Това е много интересна игра, защото касае съдбите на хората. Голямата политика не е просташкото поведение. Има нещо изместено в нас, ние сме изтървали границата на свободата и сме отишли в други граници. И това ще пропъжда все повече хора, съдя го по моя син. Това е драмата на България, защото докато ги образоваме, ние ги образоваме добре, ние инвестираме, държавата, много пари в образованието на децата, много пари. Създаваме квалифицирани кадри и ги пращаме да плащат данъци на друга държава. Тук остава онова, което не става за чеп за зеле."

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

  • ПОРТРЕТ

    Почит за Стефан Данаилов 

    Гледайки днес превъплъщенията му сме наясно, че дори и най-баналните, най-екзалтираните и конюнктурните са ценни именно като част от неговата биография.

„Животът е толкова прелестно заклинание, че всеки търси начин да го развали.“

Емили Дикинсън, американска поетеса, родена на 10 декември преди 187 години

Анкета

Харесвате ли книгите на Дан Браун и филмите по тях?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

"Идеал" или "Турбо"

"Дъвка за балончета" пита какво се е случило с децата на 80-те и техните мечти.

Страстта като невъзможност за щастие

50 години от екранизирането на  "Анна Каренина" от Александър Захри. Изпълнението на Татяна Самойлова се нарежда сред световните образци на тази роля за всички времена.

Рафаел – необходимата невинна жертва

„Рафаел“ е важна и значима книга в творческата биография на Леа Коен.