Рашидов горчиво отбеляза, че България изнася потенциала си в чужбина, а остава това, което „не става за чеп за зеле“. Поводът беше разказът му, че синът му не живее в България, защото дъщерите му са били тормозени в училище заради медийния образ, който е бил изграден на Вежди Рашидов - "на дебил с пура и уиски в ръка".

Преди това бившият министър, а сега депутат от ГЕРБ, критикува нехигиеничната среда в парламента. Това всъщност беше отговорът му на въпроса дали не е ескалирало прекалено напрежение след изказването на депутата от БСП Иво Христов  за народа като 80% дебили. Според него инфантилността на опозиция ще докара четвърти мандат на Бойко Борисов и ГЕРБ. 

"В България няма безработица, а има недостиг на квалифицирана работна ръка", твърди депутатът в тон с Борисов. "Остава една маса, която не може нищо." 

Вежди Рашидов сподели, че не съжалява, че не е министър на културата и в сегашното правителство. Той бил министър достатъчно дълго време, а е и настъпил период на голяма демотивация, заради "интелектуалци и платени протестъри", които са критикували културните му проекти като Ларгото и „Квадрат 500“ в София. Според него Ларгото нямало аналог в световен мащаб освен в Рим. 

"Искам да се върна към амплоато си на творец. В България никой не е свикнал да се отказва. Благодаря на премиера Борисов, защото бях до последно в кандидатурата, но имам нужда от почивка. Непрекъснато имаше дежурни, които ме обвиняваха в кражби и измами, че едва ли не бебета ям", каза Рашидов. "Няма как, на върха на сладоледа се качих."

 "Сина ми го пропъдиха", каза бившият министър, чийто наследник вече живеел спокойно в Австрия. "Ние сме опростачили живота си. За нас човешкият живот няма никакъв смисъл. Всеки е готов да те потупа по рамото и да ти тегли една майна. Не е политика нашето, нашето е мръсотия. Политиката е висша професия. Това е много интересна игра, защото касае съдбите на хората. Голямата политика не е просташкото поведение. Има нещо изместено в нас, ние сме изтървали границата на свободата и сме отишли в други граници. И това ще пропъжда все повече хора, съдя го по моя син. Това е драмата на България, защото докато ги образоваме, ние ги образоваме добре, ние инвестираме, държавата, много пари в образованието на децата, много пари. Създаваме квалифицирани кадри и ги пращаме да плащат данъци на друга държава. Тук остава онова, което не става за чеп за зеле."

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Истинската демокрация се нуждае от независим печат.“

Стефан Хесел, френски дипломат и писател, роден на 20 октомври преди 103 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.