Рашидов горчиво отбеляза, че България изнася потенциала си в чужбина, а остава това, което „не става за чеп за зеле“. Поводът беше разказът му, че синът му не живее в България, защото дъщерите му са били тормозени в училище заради медийния образ, който е бил изграден на Вежди Рашидов - "на дебил с пура и уиски в ръка".

Преди това бившият министър, а сега депутат от ГЕРБ, критикува нехигиеничната среда в парламента. Това всъщност беше отговорът му на въпроса дали не е ескалирало прекалено напрежение след изказването на депутата от БСП Иво Христов  за народа като 80% дебили. Според него инфантилността на опозиция ще докара четвърти мандат на Бойко Борисов и ГЕРБ. 

"В България няма безработица, а има недостиг на квалифицирана работна ръка", твърди депутатът в тон с Борисов. "Остава една маса, която не може нищо." 

Вежди Рашидов сподели, че не съжалява, че не е министър на културата и в сегашното правителство. Той бил министър достатъчно дълго време, а е и настъпил период на голяма демотивация, заради "интелектуалци и платени протестъри", които са критикували културните му проекти като Ларгото и „Квадрат 500“ в София. Според него Ларгото нямало аналог в световен мащаб освен в Рим. 

"Искам да се върна към амплоато си на творец. В България никой не е свикнал да се отказва. Благодаря на премиера Борисов, защото бях до последно в кандидатурата, но имам нужда от почивка. Непрекъснато имаше дежурни, които ме обвиняваха в кражби и измами, че едва ли не бебета ям", каза Рашидов. "Няма как, на върха на сладоледа се качих."

 "Сина ми го пропъдиха", каза бившият министър, чийто наследник вече живеел спокойно в Австрия. "Ние сме опростачили живота си. За нас човешкият живот няма никакъв смисъл. Всеки е готов да те потупа по рамото и да ти тегли една майна. Не е политика нашето, нашето е мръсотия. Политиката е висша професия. Това е много интересна игра, защото касае съдбите на хората. Голямата политика не е просташкото поведение. Има нещо изместено в нас, ние сме изтървали границата на свободата и сме отишли в други граници. И това ще пропъжда все повече хора, съдя го по моя син. Това е драмата на България, защото докато ги образоваме, ние ги образоваме добре, ние инвестираме, държавата, много пари в образованието на децата, много пари. Създаваме квалифицирани кадри и ги пращаме да плащат данъци на друга държава. Тук остава онова, което не става за чеп за зеле."

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Когато красива жена се появи на вратата, здравият разум излиза през прозореца.“

Маргарет Атууд, канадска писателка, родена на 18 ноември преди 80 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Красотата е в окото на гледащия

"Илюстрациите на Любен Зидаров станаха повод да видим отблизо най-противното, най-мъгълското лице на местното разбиране за демокрация – зле употребената свобода да изразиш личното си, често некомпетентно мнение", казва художникът Дамян Дамянов.

След поредното „възкресение“

Ивайло Иванов заслужава тази книга и много би се гордял с нея. Надявам се да се търси и хареса от повече читатели, тъй като е майсторски написана.

Соня Йончева и Националният филхармоничен оркестър – енергия и класа

Бравурните аплаузи искрено развълнуваха звездата, която благодари на българската публика с 3 биса, а след концерта повече от 2 часа раздаваше автографи.