"Относно НИМ - да, няма конкурс, защото никой не познава до кътните зъби НИМ. Изключителен, работоспособен човек е, има нужда от човек, който разбира тази материя, това един от най-тежките ни музеи." Така министърът на културата Вежди Рашидов е отговорил на депутати защо от 2007 г. няма конкурс за директор на Националния исторически музей, съобщи "Дневник". От отговора се разбра, че Рашидов не смята да се съобразява с разпоредбите, защото конкурсите създават "драми", а личната му преценка е по-добра.

Музикалното училище "Любомир Пипков" и НИМ са най-драстичните примери. Божидар Димитров е в пенсионна възраст и неведнъж граждани са искали оставката му..

"Смятате ли, че не можех да си сложа братовчедите по тези сладки места? Можех, но не го направих и ще ви обясня защо", каза министърът. Според него в България имало тежък проблем с менажирането в изкуствата, защото нямало институт, който да подготвя кадри, а "не всеки културтрегер" ставал за управленец. "Тези конкурси колкото и да са демократични, създават големи трудности. Дори конкурсното начало в културата е вредно. Защото кодекса на труда, четири години, драми аз не искам никого да уволня, да му търся кереза".

Според Рашидов важно било хората в институтите да са мотивирани и спокойни, а с конкурсите можело да се изберат "некадърни" хора. Затова те се обявявали по усмотрение на министерството. "Музикалното училище. Помолих да изчакат още два месеца, пенисонира се жената, цял живот е работила честно и почтено и един добър директор", илюстрира логиката си той. Там не е имало конкурс от 27 години. 

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Обикновеният човек има само една грижа: как да убие времето си, а умният – как да го употреби.“

Артур Шопенхауер, германски философ, роден на 22 февруари преди 230 години

Анкета

Гледате ли предавания за култура по телевизията?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Вестникът на властта срещу властта

Не съм съгласен с българското заглавие на филма. „Вестник на властта“ звучи и подвеждащо, и компрометиращо.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.