"Относно НИМ - да, няма конкурс, защото никой не познава до кътните зъби НИМ. Изключителен, работоспособен човек е, има нужда от човек, който разбира тази материя, това един от най-тежките ни музеи." Така министърът на културата Вежди Рашидов е отговорил на депутати защо от 2007 г. няма конкурс за директор на Националния исторически музей, съобщи "Дневник". От отговора се разбра, че Рашидов не смята да се съобразява с разпоредбите, защото конкурсите създават "драми", а личната му преценка е по-добра.

Музикалното училище "Любомир Пипков" и НИМ са най-драстичните примери. Божидар Димитров е в пенсионна възраст и неведнъж граждани са искали оставката му..

"Смятате ли, че не можех да си сложа братовчедите по тези сладки места? Можех, но не го направих и ще ви обясня защо", каза министърът. Според него в България имало тежък проблем с менажирането в изкуствата, защото нямало институт, който да подготвя кадри, а "не всеки културтрегер" ставал за управленец. "Тези конкурси колкото и да са демократични, създават големи трудности. Дори конкурсното начало в културата е вредно. Защото кодекса на труда, четири години, драми аз не искам никого да уволня, да му търся кереза".

Според Рашидов важно било хората в институтите да са мотивирани и спокойни, а с конкурсите можело да се изберат "некадърни" хора. Затова те се обявявали по усмотрение на министерството. "Музикалното училище. Помолих да изчакат още два месеца, пенисонира се жената, цял живот е работила честно и почтено и един добър директор", илюстрира логиката си той. Там не е имало конкурс от 27 години. 

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„На четиридесет години открих, че кралицата на всички цветове е черното.“

Огюст Реноар, френски художник, роден на 25 февруари преди 180 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

Да - 65%
Не - 35%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.

За новините по света и хората

 

Филмът „Новини от света“ е немислим без Том Ханкс, който, остарявайки, става все по-добър, а неговите персонажи вече се изпипват филигранно и детайлно като за световно изложение.

Всевиждащото око и свещеният триъгълник

 

Книгата „Свещеният триъгълник. Българската следа в историята на оперативното масонство“ е съчетание на археология, история, география, архитектура, строително инженерство и не на последно място – културология.