Филмовият продуцент Валерия Рихтер, която е с ампутирано ляво ходило, беше спряна от служителите по протокола на филмовия фестивал в Кан, защото не носела високи токчета на червения килим, съобщи bbc.com. „Не, не, не можете да минете с тези обувки” – й казали разпоредителите 4 пъти. Тя едва успяла да стигне за премиерата, на която била тръгнала, като се обяснявала надълго и нашироко, че не може да пази равновесие на токчета с половин ампутиран крак. Рихтер разказа, че не са една и две дамите, които вече отказват да посещават Кан заради задължението за високите обувки.

Срамната случка предизвика скандал и гневни критики от цял свят. В Кан обаче се оправдават, че високите токове били част от дрескода, тъй като жените с равни подметки не минавали за официални.

След конфуза наяве лъснаха още подобни безобразия. Съпругата на Асиф Кападия  - британски режисьор от индийски произход, който се представя с документален филм за Ейми Уайнхаус, също е била спряна.

Британската звезда Емили Блънт определи забраната за ниски обувки като много разочароваща. „Предпочитам да нося маратонки Converse и това важи за всички жени", заяви тя.

Директорът на фестивала Тиери Фремо написа в „Туитър”, че по стълбите всеки можел да си ходи както си иска. Забраната за равни обувки важала само за червения килим.

Уенди Констанс, детска писателка, участвала на фестивала в Кан през 1971 г., също се включи от профила си в „Туитър”: „Още навремето поисках да се отмени забраната дамите да носят панталони. 44 години по-късно нищо не е мръднало в Кан. Идиотско е на жените все още да се гледа по този начин. Някои обичат високите токчета, но повечето – не!”, написа тя.

Актрисите на фестивала събраха очите тази година с прозрачни дантелени рокли, често без бельо.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

„Човек трябва до дъното на душата си да се настрада, за да напише истински смешна книга.“

Ърнест Хемингуей, американски писател, роден на 21 юли преди 120 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.