АНОТАЦИЯ

„Как да създадем ум“ от Рей Кърцуайл е вдъхновяващо изследване върху възможностите на човешкия мозък. Познанията за тези възможности могат да помогнат на човечеството да разшири границите на ума си и да маркират пътя, по който ще се стигне до създаването на свръхинтелект. Авторът ни показва, огромният потенциал на човешкия ум, чрез който човечеството може да се справи с нови предизвикателства. Увлекателният стил на Кърцуайл, смелите му идеи, подкрепени с огромни познания и солидна аргументация, правят четенето на книгата истинска наслада за ума. 

„Как да създадем ум“ излиза в САЩ през ноември 2012 г. и мигновено се превръща в бестселър. Кърцуайл прави огромен пробив в изследването на това как работи човешкият мозък. Ученият описва своята теория за това как работи неокортекстът (областта в мозъка, отговорна за  възприятието, паметта и критичното мислене), като организира йерархична система за разпознаване на шаблони. 

Човешкият мозък може да разбере една структура, съставена от разнородни елементи, подредени в конфигурация, да представи тази подредба с някакъв символ, а след това да използва този символ, като елемент на по-сложна конструкция. Кърцуайл поставя за основна цел на изследването си да разбере как работи човешкият мозък, а направените открития да бъдат използвани в две насоки: подобряване на мозъчния капацитет и използването му за създаване на развит изкуствен интелект. Авторът се опира върху най-новите постижения на науката и върху собствените си проучвания. Кърцуайл аргументирано излага виждането си, че е във възможностите на човека да създаде небиологичен интелект, който може да обогати и разшири човешките възможности. Ето какво пише самият той в увода на своето изследване: „Като най-значимо явление във Вселената, интелектът е в състояние да надхвърли собствените с ограничения и да преобразува света по свой образ“. Изследването на Рей Кърцуайл е основополагащо за перспективите пред човешкия прогрес в бъдещето.

РЕЙМЪНД КЪРЦУАЙЛ е учен, изобретател и футуролог, роден на 12 февруари 1948 г. в Куинс, Ню Йорк. Завършва Масачусетския технологичен институт. Носител е на множество престижни награди и отличия сред които Национален медал в областта на технологиите и иновациите, и „Грами“ за технически постижения. Приет е в Националната зала на славата на изобретателите, има деветнадесет почетни доктората, както и отличия от трима президенти на САЩ. Новатор, изобретател и теоретик, той е може би най-влиятелният визионер в днешно време.

 

ОТКЪС

Любов

 

Яснотата на ума означава и яснота на страстта; затова великият и ясен ум обича пламенно и вижда отчетливо онова, което обича.

Блез Паскал

 

В любовта винаги има лудост. Но и в лудостта винаги има разум.

Фридрих Ницше

---

Когато сте видели толкова много от живота, колкото аз, няма да подценявате силата на обсебената любов.

Албус Дъмбълдор, в „Хари Потър и Нечистокръвния принц“ от Дж. К. Роулинг

---

Винаги ми харесва едно хубаво математическо решение на всеки любовен проблем.

Майкъл Патрик Кинг, от „Сексът и градът“, епизод „Изкарайте ме от играта“

---

Ако вие лично не сте изпитвали екзалтирана любов, то несъмнено сте чували за нея. С право може да се каже, че значителна част, ако не и повечето от световното изкуство – разкази, романи, музика, танци, картини, телевизионни и игрални филми – е вдъхновено от истории за ранните етапи на любовта.

Неотдавна и науката се включи в шоуто и сега ние сме в състояние да установим биохимичните процеси, които настъпват, когато някой се влюби. Освобождава се допамин, който предизвиква чувство на щастие и възторг. Нивата на норепинефрин се покачват рязко, което води до разтуптяно сърце и цялостно усещане за въодушевление. Тези вещества, заедно с фенилетиламина, предизвикват екзалтация, прилив на енергия, съсредоточено внимание, загуба на апетит и цялостно жадуване на желания обект. Интересно: неотдавнашни изследвания в Университетския колеж в Лондон показват също, че нивата на серотонина спадат, както става и при обсесивно-компулсивното разстройство, а това се съгласува с обсебващата природа на начеващата любов. Високите нива на допамина и норепинефрина обясняват засиленото краткосрочно внимание, еуфорията и жадуванията на ранната любов.

Ако тези биохимични явления звучат подобно на онези от синдрома „борба или бягство“, то е, защото са такива, само дето тук бягаме към нещо или някого; всъщност някой циник може да каже, че по-скоро бягаме към опасността, отколкото от нея. Освен това промените съвпадат и с онези от ранните етапи на пристрастяването. Песента „Любовта е наркотик“ на „Рокси Мюзик“ е доста точна в описанието на това състояние (макар че лирическият герой се опитва да се снабди със следващата доза любов). И проучванията на екстатичните религиозни преживявания разкриват същите физически явления; може да се каже, че човек, който има подобни преживявания, се влюбва в Бог или изобщо в духовната връзка, върху която се е фокусирал.

В случая с ранната романтична любов естрогенът и тестостеронът определено играят роля в налагането на сексуалния нагон, но ако половото възпроизводство беше единствената еволюционна цел на любовта, то романтичната страна на процеса не би била необходима. Както пише психологът Джон Уилям Мъни (1921–2006): „Сластта е похотлива, любовта е лирична.“

Екзалтираната фаза на любовта води до фазата на привързването и накрая до дълготрайната връзка. Съществуват вещества, подпомагащи и този процес, като окситоцина и вазопресина. Да вземем два сродни вида полевки: прерийната полевка и планинската полевка. Те са почти еднакви, само че прерийната полевка има рецептори за окситоцин и вазопресин, а планинската полевка няма. Прерийната полевка е известна с моногамната си връзка за цял живот, докато планинската полевка се отдава почти изключително на свалки за една нощ. В случая с полевките окситоциновите и вазопресиновите рецептори до голяма степен определят природата на любовния им живот.

Макар тези вещества да имат влияние и при хората, нашият неокортекс е поел ръководната роля, също както и при всичко друго, което правим. Полевките наистина имат неокортекс, но той е с размера на пощенска марка, гладък и стигащ точно колкото да си намерят партньор в живота (или в случая с планинските полевки – поне за нощта) и да вършат останалите типични за полевките неща. Ние, хората, имаме достатъчно допълнителен неокортекс, за да се занимаваме с пространните „лирични“ изяви, които споменава Мъни.

От еволюционна гледна точка самата любов съществува, за да задоволява потребностите на неокортекса. Ако нямахме неокортекс, похотта щеше да е съвсем достатъчна, за да осигури възпроизводството. Екзалтираното пламване на любовта води до привързаност и зряла любов и впоследствие до трайна връзка. Това на свой ред има за цел да осигури поне възможност за стабилна среда за децата, докато техният собствен неокортекс преминава през жизненоважното обучение, необходимо за превръщането им в отговорни и способни възрастни. Обучението в една богата среда е неотменна част от метода на неокортекса. Всъщност същите окситоцинови и вазопресинови хормонални механизми играят ключова роля в изграждането на решаващата връзка между родителя (особено майката) и детето.

Най-накрая в хода на любовта любимият човек става съществена част от нашия неокортекс. След десетилетия съвместен живот в неокортекса ни вече съществува един виртуален друг, така че ние можем да предусетим всяка стъпка от онова, което любимият човек ще каже или направи. Шаблоните на неокортекса ни са пълни с мисли и шаблони, които го отразяват. Когато изгубим този човек, ние буквално губим част от себе си. Това не е само метафора – всичките многобройни шаблоноразпознаватели, изпълнени с шаблони, отразяващи любимия човек, изведнъж променят природата си. Макар че те могат да се разглеждат като ценен начин да запазим този човек жив в себе си, многобройните неокортикални шаблони на изгубения любим човек изведнъж се превръщат от будещи радост в будещи скръб.

Еволюционната основа на любовта и етапите ѝ не изчерпва нейната същност в днешния свят. Ние вече до голяма степен сме успели да освободим секса от биологичната му функция, като можем да правим бебета без секс и определено можем да правим секс без бебета. Огромната част от секса се прави заради чувствените усещания и връзката. Ние най-редовно се влюбваме съвсем не с намерението да отгледаме деца.

По същия начин огромната сфера на най-различни художествени прояви, прославящи любовта и нейните безбройни форми още от античността насам, също е цел сама по себе си. Нашата способност да създаваме тези дълговечни форми на трансцендентно познание – за любовта или каквото и да било друго – е тъкмо онова, което прави нашия вид единствен по рода си.

Неокортексът е най-великото творение на биологията. А стиховете за любовта – както и всички други наши творения – на свой ред представляват най-великите изобретения на нашия неокортекс.

Рей Кърцуайл, „Как да създадем ум“, изд. „Изток-Запад”, 2015 г.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Двете най-чести причини за нещастието на хората са: от една страна, незнанието колко малко им е необходимо, за да бъдат щастливи, а от друга, мнимите потребности и безграничните желания.“

Хелвеций, френски литератор и философ, роден на 26 януари преди 305 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За романа „18 % сиво“ и неговата екранна интерпретация

Филмът “ разчита основно на славата на книгата и харизмата на Руши Виденлиев.

Светлината като едно от чудесата на света 

“Поеми на светлината” - пред нас е Мирозданието, лирически и философски преосмислено и преоткрито с цялата си красота.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.