ДНЕВНИК

Църквата "Св. София" в Истанбул, музей от 1934 г, отново е джамия, реши Върховният административен съд на Турция  в петък , 10 юли. Така беше отменено правителственото решение от 1934 г., когато президент на страната е Кемал Ататюрк, а държавата е светска. 

Предлагаме ви  откъс от историческото изследване „Свещеният триъгълник” (издателство „Зенит”, 2008), което разказва любопитната история за строежа на прочутия християнски храм през VI век. 

Книгата разказва и за други впечатляващи градежи като Соломоновия храм, Партенона, Пантеона в Рим, готическите катедрали в Западна Европа, джамиите в Османската империя, както и десетки църкви, манастири, къщи и мостове по българските земи, построени от строителните братства. 

 

ОТКЪС

Последно сбогом

През 325 година Римската империя останала с един император – роденият в Ниш Константин. Той напуснал Рим, оставяйки само една следа – триумфалната арка на Форума до Колизея, която не буди възхищение като оригиналност, но пък е направена в пропорциите на златното сечение. Смята се, че тя е повторение на арката на Север. По негово време майсторите каменоделци вече не били предпочитани. Новите модерни материали и липсата на перспектива да се работи вече в Стария град принудили строителните братства да търсят нови предизвикателства другаде. От политическа гледна точка Рим бил изпразнен от съдържание, затова и Константин обърнал гръб на Запада. 

Част от великите майстори и техните ложи поели след императора към провинциалния Византион, стара гръцка колония. В техните умове и ръце живеели плановете на Новия Рим, стига инвеститорът да проявял щедрост към тях. Но за да могат те в пълна сила да демонстрират обичайното си високо ниво, трябвало езичникът Константин да направи още една решителна крачка – да узакони християнството. Стотиците варианти на новата религиозна система я  превръщали в една нееднородна и противоречива идейна смес. Кой е Христос – бог, човек, син на бог, кой е духът, който е родил Исус, на всички тези въпроси трябвало да се даде задоволителен отговор. Затова Константин свикал събор в Никея и след остра полемика правилното християнство се настанило трайно в политиката. 

Без да е приел християнството, Константин станал Божи помазаник и се установил във Византион. Последван бил от патриарха, който моментално се настанил в новата столица, която императорът нарекъл на себе си. Така градът “обявил война” на Рим. Императорът лично обозначил границите на Новия Рим, осигурявайки 100 кентария злато за строителство на 16 км крепостни стени с 400 кули и дворци, храмове и обществени сгради. Целта била една - Константинопол да засенчи блясъка на Рим. За целта културните паметници от всички крайща на империята били опаковани и изпратени в столицата. По този начин покровителят на християнството си осигурил 8-метровата колона от делфийския храм на Аполон, от Рим била взета знаменитата статуя на Атина Палада, както и колоната със собствената му статуя. По-късно в Константинопол се озовал и 30-метровият обелиск от епохата на Тутмос ІІІ, взет от египетския Хелиопол. 

Заедно с най-великите произведения на майсторите на камъка и дървото към новата столица потеглили и техните наследници. Така в периода от 324 до 330 г. Константинопол станал място на най-великата среща в историята на човечеството. 

Римските и източните строителни ложи започнали съвместно да изпълняват крайно амбициозния проект на императора. Благодарение на тях в Константинопол били изградени приблизително 30 внушителни дворци и храмове, над 4000 обществени сгради, хиподрум, над 150 бани, 8 водопровода и още множество сгради. Идеите на Константин в областта на строителството били продължени и от неговите наследници и в продължение на векове Византия станала място за изява на таланта на братствата.   

Резултатите от тази изумителна среща обаче не се измерват само в застроените площи. Римските майстори, които били преки наследници на източните ложи, в продължение на около 600 г. успели да изградят собствен стил. Поради стечение на обстоятелствата те развили и дообогатили строителните технологии и съответните материали, но без да късат връзката с прародината. 

От своя страна източните ложи, преки продължители на традициите от времето на пирамидите, успели да съхранят своята автентичност. По този начин при строежа на градските стени на Константинопол се срещнали два колкото еднакви, толкова и различни субекта. От тяхното сливане се родила една нова автентичност, която обединила символите на Изтока и Запада. От тях по-късно произлезли символите на братството на оперативните масони. Но за това ще стане дума по-късно.

Трябва да отбележим, че тази среща на строителните традиции имала фундаментално значение за новата религия. Именно майсторите на дървото и камъка трябвало да предложат нова визия на християнските храмове. Дотогава полулегални, без каквато и да е представа за култова архитектура, християнските мисионери извършвали своите ритуали в частни домове, в катакомби и землянки. Сега, когато християнството било легализирано и църквата получила солидно количество пари и имоти, то трябвало да се лансира пред обществото и с визуални идеи. 

И отново щафетата поели майсторите, „въоръжени” с отвес, чук и нивелир, за да издигнат първите домове на християнството и неговия Бог. Те са „виновниците” за изработването на моделите и построяването на стотиците храмове в пределите на империята и извън тях. Колкото християнството ставало по-силно, толкова то било по-зависимо от братството на камъка и дървото. Колкото  ставало по-богато, толкова по-голяма била нуждата му от братята зидари. 

И тъй като държавната и църковната власт преследвали една цел, съвсем естествено се стигнало до датата 23 февруари 532 г. Тогава Флавий Петър Сабатий (известен като Юстиниан І) направил първата копка на най-високия от 7-те хълма на Новия Рим, за да премери силите си не с готите, персите или славяните, а със самия Соломон и за да се провикне след 5 години:

 

Соломоне, надминах те!

Тези думи излезли от устата на най-великия император на Източната римска империя Юстиниан І на 27 декември 537 г., когато църквата “Св. София” била готова да посрещне миряните. В продължение на повече от 1000 години тази църква била най-голямата  в света. Тя се издига величествено над всички сгради в огромния мегаполис. Куполът й е с диаметър 31,5 м, а от изток и запад към него са изградени два полукупола. Оригиналността на съоръжението се състои в това, че куполът е “отделен“ от основата с 40 прозореца, от които нахлува дневната светлина. Така се получава един изумителен оптичен ефект -  посетителите остават с впечатление, че куполът е спуснат от небето на златна верига – така е описана църквата от историка Прокопий. Визуалният ефект се усилвал от мозаечната украса, която представлявала огромен кръст сред множество звезди. Дължината на централния кораб е над 100 м, височината му достига 56 м. Приема се, че тук е демонстрирана най-престижната архитектура от византийската епоха. 

Плановете и изпълнението на тази респектираща постройка били поверени на Исидор от Милет и Антимий от Трал. За съжаление, времето не е съхранило данни за тях. Но от друга страна, ако имаше информация, това би било притеснително. Защото днешната комерсиална гледна точка е неприсъща за невероятната скромност на братството. Безспорно е едно, че строителите са представители на източните ложи. 

Значението и ролята на архитектурните и строителните решения в ”Св. София” са основополагащи за бъдещето на християнската концепция в храмовото строителство. Тук, освен идеята за грандиозен куполен храм, са разработени и принципите за многокуполна църковна сграда. Храмът обаче е еталон не само за християнската култова архитектура, а и за мюсюлманската – няколко века по-късно „Св. София” била обърната на джамия, а нейният план станал образец за османските строители.

През 558 г. обаче невероятният купол рухнал при поредното земетресение. За местните това било катастрофа. Великите майстори вече не били сред живите и затова реконструкцията била поверена на Исидор Млади. Което не било трудно, защото плановете били запазени в ложата, към която той принадлежал. Исидор бил племенник на милетския архитект, който построил оригинала. Този факт само потвърждава практиката от работническите селища в Египет бащи да предават на синовете си уменията си и недвусмислено говори за принадлежността на строителите на този архитектурен шедьовър. 

Замисълът на Юстиниан І бил изпълнен перфектно  - сградата и до днес устоява на пулса на земните недра и на политическите карамболи. За разлика от него Соломоновият храм не успял да се съхрани, но затова пък легендата за него и за строителите му е вечно жива. Докато, по ирония на съдбата, Юстиниановият храм оцелял, но пък легендите за него умрели, а за строителите му не се знае почти нищо. Ние обаче ги разпознаваме по делата им.

 „Свещеният триъгълник” тук

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

"Когато искаш да намериш жест, когато търсиш как да играеш на сцената, трябва само едно - да се вслушаш в музиката. Композиторът вече се е погрижил за това."

Мария Калас, оперна дива, родена на 2 декември преди 97 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Пепел върху слънцето“ е важен и необходим филм

Направен с вкус и необходимата професионална зрелост, той поставя важни и значими проблеми, които не ни оставят безразлични.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.