ОТКЪС

Измамна реалност

Парцалев.

Фамилия, позната на всеки българин. Дори на тези, които са родени след неговата смърт.

Георги Парцалев е сред най-обичаните български артисти.

Неговият мустак, специфичен говор и бижута го превръщат в един от най-колоритните идоли по време на социализма в България.

Зад фасадата на успеха, парите, почитателите се случва животът на един чувствителен, раним и често предаван човек.

Държавна сигурност, доносите на колеги и „приятели“, различната сексуалност, любовта на сцената и липсата й в живота го превръщат в трагична личност.

Спомням си ролите му във филми като „С деца на море“, „Тримата от запаса“ и „13-та годеница на принца“, гледал съм го на сцената на Сатиричния театър и на естрадата.

Започвайки тази книга, не предполагах обаче колко сложен и противоречив живот се крие зад усмивката с мустака.

Георги Парцалев умира на 64 години, месец преди да падне комунистическия режим в България.

Смъртта, както и животът му са обект на безкрайни спекулации.

Тази книга търси истината…

 

Георги Тошев

 

***

За първа пиеса била избрана „Баня“ на Маяковски. Ролите в нея са много, но повечето малки. Как да се удържи егото на толкова талантливи артисти, зарязали театри из цялата страна, за да блеснат на софийска сцена!

На Парцалев е отредена епизодична роля на бюрократа Оптимистенко, секретар на главния герой Победоносов. Въпреки незначителната си поява в спектакъла Георги положил огромни усилия да направи интересен и запомнящ се образ. Прекарвал дълги часове в Народна библиотека, за да изчете всичко за Маяковски. Там се запознал със студентка по руска литература от Силистра на име Анастасия, с която изживели романтична любов. Двамата често били забелязвани в Докторската градина и в малката сладкарница на ул. „Иван-Асен“, където редовно си поръчвали боза и реване.

Анастасия и Георги прекарвали цялото си свободно време заедно, говорейки за руска литература и театър. Момичето, което било 9 години по-малко от актьора, е запленено от деликатността на своя кавалер. Техните любовни отношения продължили няколко месеца и приятелите му били убедени, че най-сетне Георги е срещнал жената на своя живот. Но съдбата била отредила друго.

Един ден Анастасия внезапно изчезнала. Случило се седмица преди премиерата на „Баня“, която се състояла на 7 април 1957 година. Парцалев бил крайно разтревожен.

Издирвал я в университета, в квартирата, молел нейни колеги и приятели да ѝ предадат да се обади. С часове стоял пред входа на кооперацията на ул. „Дунав“, където била нейната квартира. Отчаян, той бил готов да зареже спектакъла и да замине за Силистра, за да я открие. Осъзнавал обаче, че ако го направи, това ще сложи край на артистичната му кариера завинаги.

Любовта или бъдещето му на сцената? Това е въпросът, който не му давал покой.

Дошъл денят на премиерата. Културната общественост нямала търпение да види първия спектакъл на новия театър.

Представлението се играело в салона на „Сълза и смях“, билетите отдавна били разпродадени.

„Баня“ се превърнала в най-очакваното събитие в столицата. Според амбициите на режисьора Сърчаджиев спектакълът „трябва да промени публичните представи за хумора в България, да се отличи от всичко, което дотогава се прави в предшестващите раждането на театъра сатирични спектакли“. Държи в тайна финала на пиесата. Всички били изнервени от неизвестността, пред която са изправени в най-важната част от спектакъла. От финала зависели и аплодисментите на публиката.

Започнала премиерата. Артистите били напрегнати – нов театър, нов революционен спектакъл, липса на финал. При всяко прибиране зад кулисите се споглеждали с надежда някой да знае как ще завърши това театрално приключение.

Сърчаджиев събрал трупата в антракта и разказал финалната сцена – положителните герои се въздигат, а отрицателните потъват в оркестрината. И така, най-важната част от представлението се изиграла на прима виста. Всеотдайният Парцалев, макар и с малка роля, се хвърлил самоотвержено в кошарата на оркестъра. След него скочили Стоянка Мутафова и другите отрицателни герои.

„Беше такъв зор да се сместим. Приличахме малко на опълченците на Шипка – всеки се мяташе, където види. В цялата суматоха изведнъж чувам Георги с типичната му провлачена интонация: „Мааани се ма, че си тежкотоварна, ша ма смачкаш! Ще спра да дишам!“. С единия лакът за малко да му разбия устата.

Затъмнение. Публиката гръмна в аплодисменти. Спогледахме се с Парцалев и другите „лоши“ герои. Явно чудото се случи!“

Новият театър на сатирата в София направил силна заявка за бъдещето. Всички били превъзбудени и щастливи от успешната премиера, само Георги останал умислен. Зевзекът, когото всички харесвали именно заради чувството за хумор, внезапно станал мълчалив. Извинението му за пред другите било, че е замаян от успеха.

Никой не подозирал, че вълнението на Парцалев не е само заради този толкова очакван и жадуван дебют на голямата театрална сцена. Сърцето му оставало разбито от неизвестността, той гаснел по своята изгубена любов Анастасия.

 

„Аз съм карък за обичане. Винаги се влюбвах в неподходящи, а когато срещнах истинската любов, не ми бе писано да я изживея докрай“, ще сподели с болка актьорът две години преди да си отиде от този свят.

 

За тайната му любов със студентката от руска филология знаели малцина. Опарен от няколкото си несполучливи връзки, Георги не споделял с приятелите си за своите силни чувства. Вече мислел за семейство, горещо се надявал, че това щастие ще споходи и него. Въпреки всичко и въпреки инцидентните му преживявания с хора от същия пол. Георги вярвал в любовта между мъжа и жената. И мечтаел да има деца.

 

СТОЯНКА МУТАФОВА: Имаше нещо, което не можехме да разберем. Усещах го. Питах го. Мълчеше. Нещо го мъчеше. След години, когато вече обикаляхме страната като партньори и на естрадата, той деликатно ми спомена, че денят на премиерата на „Баня“ е бил тежък в личен план. След години от близък негов приятел разбрах за тази нещастна любов.

 

В първия си свободен уикенд Парцалев намерил транспорт и тръгнал да издирва в Силистра къщата на своята любима. Неспокойство го обзело, когато на прага на къщата в един от крайните квартали на града се сблъскал с бабата на Анастасия.

Възрастната жена го погледнала с тъжните си кафяви очи, свалила забрадката си и му рекла: „Ти си Георги! Побързай, защото няма да я бъде дълго нашата Анастасия!“.

Очите ѝ се напълнили със сълзи, поканила го да влезе. Неразбиращ и развълнуван, Парцалев пристъпил в къщата. Една слаба и изпита жена на около 50 години стояла безмълвна пред него, а от стаята зад нея надничало малко момиче.

– Аз съм Георги. Къде е Анастасия? Защо не ми се обажда? – попитал притеснено актьорът.

Момиченцето изтичало към непознатия, хванало го за ръката и го завело в стаята. Там, върху голямо легло с метални табли, застлано с бели ленени чаршафи, бледа лежала Анастасия.

Леко отворила очи. Усмихнала се. После се обърнала на другата страна. Тогава Георги забелязал лекарствата и чинията с плодове, оставени върху малка масичка.

– Какво ѝ е?

– Отива си – едвам прошепнала майка ѝ. – Голямото ми момиче си отива…

Това била последната среща между двамата влюбени. Анастасия умряла от левкемия месец и половина по-късно, оставяйки Парцалев съкрушен. Тя била последната му любов.

Дори не успели да се сбогуват, думичка не си казали. Било им отредено да се срещнат, да преживеят красиви мигове заедно и без време да се разделят. Години по-късно Парцалев ще си отиде от същата коварна болест.

 

ПАРЦАЛЕВ, радиоинтервю през 1978 година: Животът така се случи, че всеки път, когато срещах любовта, съдбата ми я отнемаше. Щастлив съм все пак, че познавам това чувство, че преживях тръпката да обичам. А дали съм бил обичан? Не знам.

Всъщност, след родителите ми съм сигурен, че имаше едно момиче, което срещнах преди да стана „др. Парцалев, всенародният любимец“. Изживяхме хубави емоции заедно. Уви, за кратко. Тя си отиде твърде, твърде рано… След тази любов не съм се чувствах така обичан…“.

 

Повече пред никого не споменава за историята с Анастасия. Според близки приятели от онези години тази любовна история го опустошава. И обезверява. Актьорът потънал в мъка. Умело криел от близки и познати драмата, която преживявал. С Анастасия завинаги си отишла тръпката му към нежния пол.

Георги Парцалев вече откровено търсел мъжката компания. След спектакъл или участие на масата му в ресторанта или на бара сядали млади и напети мъже. Сметките плащал Пацо, както го наричали по-близките.

Но никой не можел да отгатне кой е избраникът му. До края на живота си, въпреки различни слухове и клюки, Парцалев не делил дом с друг, освен с майка си и любимото куче.

След трагедията с Анастасия той се завърнал в театъра.

Простил се с мечтата да има семейство и деца и последвал другата си голяма мечта – сцената.

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

 „Всяка книга днес трябва да се превърне в куршум.”

Пабло Неруда, чилийски поет, роден преди 116 години

Анкета

Ще купувате ли повече книги, като падне ДДС?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.

„Тялото” – за всеки, който търси доказателство за нашата уязвимост

 

Книгата се чете изключително леко. А това е майсторството: да разкажеш много сложни научни неща, незнайни факти, открития и събития, които изискват сериозно изучаване.

Сериали по време на криза

 

В „Южен вятър 2“ има стабилна „българска връзка“.