ОТЗИВИ

 

 

"Изящно построен роман, който отвежда читателя на рисковано приключение в дълбините на тоталитарната Северна Корея и в най-интимните кътчета на човешкото сърце." -  Из аргументацията на журито на „Пулицър"

 ---

"Г-н Джонсън е написал дързък и забележителен роман, който не само разкрива плашещи гледки към тайнственото царство Северна Корея, но и също така успява да достигне до същинското значение на думите любов и саможертва." -  Мичико Какутани, The New York Times

 ---

"Пристрастяващ и дръзко изобретателен роман, изследващ саможертвата и свободата в условията на династия, която канибализира своите граждани. И навременно подсещане, че анонимните жертви на потисничеството съща са човешки същества, които изпитват любов. Синът на управителя на сиропиталището е смела и впечатляваща книга." - Дейвид Мичъл

 ---

"Никога не съм чел нищо подобно. Това е едно наистина удивително читателско приключение, едно гигантско постижение. Мога да ви говоря с дни колко много ми хареса тази книга. Звучи като преувеличение, но не е. Синът на управителя на сиропиталището е шедьовър." - Чарлс Бок

 ---

"Надзървайки в едно от най-затворените общества в света, авторът е открил приликите между тях и нас, допускайки възможността, че ние, макар и американци, бихме могли да разберем когнитивния дисонанс, който севернокорейците изпитват всеки божи ден. Идеята, че можем ясно да разпознаем хората зад желязната завеса – и че можем да се самоидентифицираме с психологичните им опустошения – би следвало да ни успокои, ала и да ни разтревожи." -Bookforum

 

ЗА АВТОРА

Адам Джонсън (1967) е роден в Южна Дакота и отраства в Аризона. Завършва журналистика, творческо писане и английска литература. Преподавател е по творческо писане в университета Станфорд в Сан Франциско и е обявен за „един от най-впечатляващите преподаватели в Станфорд" от „Бизнес Инсайдър" и „един от най-влиятелните и надарени с най-богато въображение университетски професори в страната" от списание „Плейбой".

Джонсън е автор на романа „Синът на началника на сиропиталището" (2012), който печели наградата „Пулицър" за 2013 г. Две години по-късно сборникът му с разкази „Съдбата се усмихва" (2015) печели Националната награда за литература на САЩ.

Книгите на Джонсън са преведени на много езици. Сред наградите му личат стипендията „Гугенхайм", писателската награда „Уайтинг", стипендията на Националния фонд за изкуства на САЩ, стипендията „Стегнер" и Литературната награда „Дейтън" за мир. Живее в Сан Франциско със съпругата и децата си.

 

ОТКЪС

Капитанът още не беше приключил:

– Мисля, че вече е време да направим третия помощникофициален член на нашия екипаж.

Извади от джоба си сгънат лист восъчна хартия. Вътреимаше няколко игли, подредени по големина. Върховете имбяха почернели след многобройните татуировки.

– Аз не съм руснак, но ще видиш, че съм доста сръчен.

Тук дори няма да се притесняваме да не замръзне мастилото – обяни той на Джун До.

Сложиха Джун До да легне върху масата в кухнята и му съблякоха ризата. Когато видя голите му гърди, лоцманътизръси:

– Аха, девственик – и всички се засмяха.

– Слушай – каза Джун До, – не съм много сигурен. Дорине съм женен.

– Не се притеснявай – отговори капитанът. – Ще ти нарисувам най-красивата жена на света.

Докато лоцманът и първият помощник разлистваха календара със снимките на актрисата Сън Мун, капитанът сипамастило на прах в лъжица и го смеси с няколко капки вода, зада го втечни. Календарът висеше отдавна в лоцманската кабина, но Джун До досега не се беше заглеждал в него, защотооттам лъхаше оня патриотизъм, дето се лееше от високоговорителите. През живота си бе гледал само два филма, пък ибяха китайски военни филми, които неговият отряд гледаше,когато времето навън беше лошо. Със сигурност беше минавал покрай много плакати за филмите на Сън Мун, но явно нему бяха направили впечатление. А сега, докатогледаше какпървият помощник и лоцманът разглеждат филмовите плакати и обсъждат къде изражението на жената е най-подходящоза татуировка, Джун До завидя как двамата си припомнят известни сцени и реплики на най-известната севернокорейскаактриса. Джун долови дълбочина и тъга в очите на Сън Мун.

Тънките бръчици около тях говореха за решителност и за преживяна загуба и той впрегна цялата си воля, за да потисне спомена за Румина. И тогава идеята за портрет, за чийто и да било портрет, нарисуван завинаги точно над сърцето, му се сторизавладяваща. Защо не татуираме по себе си за вечни временавсеки, който някога е значел нещо за нас? В този момент Джун

До си спомни, че си няма никого, който да значи нещо за него,и затова ще му татуират актриса, която не е виждал, а е взетаот календара в лоцманската кабина на рибарски кораб.

– Ако наистина е толкова известна актриса, всеки в Северна Корея ще я разпознае и ще знае, че не е моя жена – отбеляза Джун До.

– Татуировката е за американците и за южнокорейците.За тях това ще е просто женско лице – отговори капитанът.

– Честно ви казвам, дори не знам защо го правите, какъве смисълът да татуираш съпругата си върху гърдите?

– Защото си рибар. Затова! – обясни вторият помощник.

– За да могат да идентифицират тялото ти.

– Когато и да помислиш за нея, тя ще е до теб – тиходобави механикът.

– Звучи благородно – допълни първият помощник, – новсъщност се прави и за успокоение на жените ни. Те мислят,че друга не би легнала с мъж с такава татуировка, но винагиси има начини, момичета всякакви.

– Причината е само една – изтъкна капитанът. – Така жената влиза в сърцето ти завинаги.

Джун До се замисли над думите му. Детински въпросизникна в съзнанието му, въпрос, който издаваше, че той ечовек, непознал любов.

– Завинаги ли поставяш Сън Мун в сърцето ми?

– Охо, гледай го нашия млад трети помощник – усмихнасе капитанът на другите. – Тя е актриса. Във филмите не еистинска, само пресъздава образи.

– Не съм гледал филмите ѝ – призна Джун До.

 – Ето, виждаш ли? Няма от какво да се притесняваш –успокои го капитанът.

– Що за име е Сън Мун? – попита Джун До.

– Нали е знаменитост. Може би всички янгбанв Пхенянимат странни имена.

Избраха снимката от „Разделени тирани“. Беше портрет ивместо да гледа по силата на дълга към далечна империалистическа армия или да се взира за напътствия към планинатаПектусан* (* Вулканичен връх в планините на границата между Китай и СевернаКорея, най-високият на Корейския полуостров. Името му означава „белоглава планина“. Според легендата, Ким Чен Ир е роден през 1942 г. в подножието на планината, тъй като основателят на КНДР Ким Ир Сенорганизирал там партизански лагер за съпротива срещу японските окупатори на страната. Б. пр.), Сън Мун гледаше зрителя с почит за всичко, коетоще изгубят заедно, преди да тръгнат финалните надписи.

Лоцманът държеше здраво календара и капитанът започна от очите ѝ. Притежаваше добра техника – изтегляше иглите назад, вкарваше ги и изваждаше от кожата с движенията, с които се прави боцмански възел. Така болката не беше силнаи иглата влизаше под ъгъл, който позволяваше добре да севлее мастилото. Капитанът забърсваше мастилото и кръвтас мокър парцал.

Докато работеше, си нареждаше на глас:

– Какво трябва да знае третият помощник за новата сижена? – размишляваше той. – Красотата ѝ е очевидна. Тя еот Пхенян – място, което никой от нас няма да съзре. Открита е от Любимия ръководител и получава роля в „Истинскадъщеря на родината“, първия севернокорейски филм. Колкоголяма е тогава?

– На шестнайсет – каза първият помощник.

– Май така беше – съгласи се лоцманът. – Ти на колкогодини си? – попита той втория помощник.

– На двайсет.

– На двайсет – повтори лоцманът. – Този филм е направен в годината, когато си се родил.

Клатушкането на кораба явно не притесняваше капитана.

– Любимка е на Любимия ръководител, единствената актриса. Друга не можела да играе в киното – това продължавадълго време. Въпреки нейната красота или пък заради нея,Любимият ръководител не ѝ позволява да се омъжи, затовавсичките ѝ филмови роли са просто роли, тъй като тя не познава любовта.

– И тогава се появява командир Ка – добави механикът.

– Тогава се появява командир Ка – разсеяно повтори капитанът като човек, залутан в подробностите. – Да, благодарение на него можеш да не се тревожиш, че Сън Мун ще проникне дълбоко в сърцето ти.

Джун До беше чувал за командир Ка. Във военнотоучилище буквално проповядваха за него като за човек, ръководил шест убийствени набега в Южна Корея, спечелил„Златен колан“ по таекуондо и прочистил армията от хомосексуалисти.

– Командир Ка дори се бил с мечка – каза вторият помощник.

– За това не съм напълно сигурен – отбеляза капитанът, очертавайки финия контур по шията на Сън Мун. – Когатокомандир Ка отишъл в Япония и победил Кимура, всичкизнаели, че след завръщането си в Пхенян ще може сам даопредели наградата си. Любимият ръководил го произвел вминистър на затворническите мини – позиция, жадувана отвсеки, тъй като няма нищо за вършене. Командир Ка обаченастоял да има актрисата Сън Мун. Минало време, в столицата имало проблеми. Накрая Любимият ръководител недоволно отстъпил. Двамата се оженили, родили им се две децаи сега Сън Мун е надменна, меланхолична и самотна.

Всички се умълчаха след думите на капитана и на ДжунДо му дожаля за нея.

Вторият помощник го погледна измъчено.

– Истина ли е? Сигурен ли си, че това ѝ се е случило?

– Това се случва на всички съпруги – отговори капитанът.

Адам Джонсън,  „Синът на управителя на сиропиталището", "Жанет 45", 2019

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Животът е толкова прелестно заклинание, че всеки търси начин да го развали.“

Емили Дикинсън, американска поетеса, родена на 10 декември преди 189 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Филип Димитров и неговата визия на българската християнска история

 

„Братя“ е приятно изживяване и празник на духа.

Да не забравяме, че и ние не сме учили или чели „Под игото” в оригинал

Понеже не идеите са важни, а общото патриотично послание, затова и езикът на Вазов става свещен и неприкосновен.

Когато автор и преводач стоят един до друг

За преводаческото изкуство на Огнян Стамболиев.