АНОТАЦИЯ

В тази книга на задълбочен анализ се подлагат актуалните проблеми на националната и международната сигурност, свързани с навлизането ни в качествено нов тип общество, което е едновременно глобализирано, постмодерно, мрежово и най-вече – от гледна точка на променящата се същност на сигурността – рисково, т.е. Общество на рисковете. Подробно се разглеждат произходът на понятието „риск“, еволюцията в осмислянето на това понятие и на неговото съдържание в исторически план, основните аспекти на съвременното разбиране за риска; в резюме се дава оригинално определение за риск. Авторът изследва основните характеристики на Рисковото общество и главните подходи при изучаването на рисковете (Културно-символен подход, Подход „Рисково общество“, „Governmentality“ подход, Адаптивно-абсорбтивен подход). Проследява отразяването на рисковете и тяхното управление в стратегическите документи на множество държави и отделя значително внимание на практическите аспекти на управлението на рисковете, както и на вземането на решения в условията на неопределеност и риск. Важно място в книгата заема въпросът за езика и понятията в българската Наука за сигурността и се прави опит за интегративен подход към базисните понятия в тази наука, който да преодолее ширещото се разнообразие в използваните (и преводните) термини у нас.

ЗА АВТОРА

Николай Слатински е добре познато име от ранните години на Прехода към демокрация – като народен представител във Великото и 36-то Обикновено народни събрания и като председател на парламентарната Комисия по национална сигурност (1992-1994 г.). Той е утвърден експерт по въпросите на международната и националната сигурност и автор на четири монографии и множество други научни и публицистични статии и анализи, посветени на актуални проблеми на външната политика, отбраната и сигурността.

ОТКЪС

НЯМА НИЩО ПО-ХУБАВО ОТ РИСКОВОТО ОБЩЕСТВО

Сред копривата Опасност,

ние ще откъснем цветето Сигурност.

„Хенри IV“

Сигурността е, знайте, благ

и все пак най-опасен враг!

„Макбет“

Уилям Шекспир 

Фаталистичното послание не е това, което ще прочетете в тази книга. Проблемът не е просто индивидуалната глупост, а явлението „неграмотно по отношение на риска общество“.

Герд Гигеренцер 

През първото десетилетие на ХХІ в. светът навлезе в Рисковото общество и така премина към нова фаза на развитие – фазата на риска, при изследването на която трябва да се използват понятията неопределеност и несигурност. Лесно можем да се убедим в задължителното присъствие на неопределеността и несигурността като базисни характеристики в различните описания и анализи на глобалната стратегическа ситуация, в алтернативните сценарии и прогнози, независимо дали се говори:

• за Рисковото общество („съвременността е култура на риска“ по думите на Антъни Гидънс1) и неговите серийно произвеждани неопределености (по Улрих Бек2);

• за нарастващото влияние на неопределеността във външната и вътрешната среда на държавата (обществото, корпорацията, общността, индивида) върху нейните (неговите) цели (което всъщност представлява една от общоприетите дефиниции за риск) и растящите проблеми в управлението на това влияние и последиците от него;

• за времето на ескалиращите четири „НЕ“ – неопределеност, непредсказуемост, неустойчивост и несигурност;

• за преминаването от една криза с повишена несигурност към друга криза с повишена несигурност при неизменно присъщата за тези кризи нелинейна зависимост между причините и следствията, когато малки въздействия могат да предизвикат големи последици и обратно – големи въздействия могат да доведат до малки последици, т.е. да се пилее огромна енергия за постигането на нищожен резултат;

• за все по-стремителното приближаване към точката на бифуркация, след която несигурността на нашата цивилизация или ще бъде поставена под контрол, като човечеството мобилизира своите материални и морални ресурси и поеме по нов, по-разумен път, оставящ му реални перспективи за оцеляване и развитие; или ще продължи да нараства с ускоряващи се темпове, като човечеството започне да деградира, да се разпада на конфронтационни общности с антагонистични „ценности“ и да се свлича в състояние на перманентен хаос и самовъзпроизвеждаща се анархия.

Във Въведението вече писах за превеждането на uncertainty като несигурност. Но точният превод е като неопределеност – говори се не за несигурност, т.е. за състояние обратно на сигурност, а за неопределеност – за състояние на неизвестност, размита или липсваща когнитивна яснота за възможните опции за поведение и последиците от тях. Затова едно от известните определения за „риск“ е Рискът е влияние на uncertainty (а не на insecurity) върху целите на системата – т.е. влияние не на несигурността, а на неопределеността, на неизвестността, на неяснотата, на когнитивния дефицит, на познавателната размитост, на информационната непълнота върху целите на системата.

Превръщането на неопределеността (uncertainty) и несигурността (insecurity) в характеристики на глобализиращото се, постмодерно, мрежово и рисково общество не означава задължително да се пораждат страх и стрес, песимизъм и паника. Става дума за качествено различна характеристика на средата, към която трябва да привикваме.

Когато употребяваме понятието общество като философска категория, т.е. като голяма група хора, с нейните „плътни“ мрежи от отношения и зависимости, структури и взаимодействия, социална диференциация и стратификация, статуси и роли , ние говорим за общото и абстрактно понятие Общество. Заедно с това, както бе казано, съвременното Общество има четири измерения (т.е. измерения на неговата трансформация), всяко от които също наричаме общество: глобализирано, постмодерно, мрежово и рисково. Те са частните и конкретни понятия. Именно в този смисъл съвременното общество еволюира и става:

• все по-глобализирано – този аспект на неговата трансформация наричаме глобализирано общество;

• все по-постмодерно – този аспект на неговата трансформация наричаме постмодерно общество;

• все по-мрежово – този аспект на неговата трансформация наричаме мрежово общество; и

• все по-рисково – този аспект на неговата трансформация наричаме рисково общество.

Понеже съвременното Общество е едновременно както мрежово общество, така и рисково общество, някои базисни характеристики („ефекти“) на мрежовото общество, за които стана дума, са присъщи и за рисковото общество. Това означава, че една такава базисна характеристика („ефект“) се дължи в определена степен и на мрежовизирането на обществото и на неговото рисковизиране. Тук ще се спра на две такива характеристики, ефектът „Неизвестните неизвестни“ и ефектът „Черен лебед“.

→ Ефектът „Неизвестните неизвестни“ означава, че (и) в Рисковото общество основните проблеми, за които то няма в необходимата степен разработени и в достатъчната степен апробирани стратегии за справяне ще бъдат от типа неизвестните неизвестни.

Нека напомня от Първа глава, че има четири типа когнитивни (свързани със знанието) величини (предизвикателства, рискове, опасности и заплахи)3:

• известните известни (known knowns) – тези, които знаем, че знаем.

• известните неизвестни (known unknowns) – тези, които знаем, че не знаем.

• неизвестните известни (unknown knowns) – тези, които не знаем, че знаем.

• неизвестните неизвестни (unknown unknowns) – тези, които не знаем, че не знаем.

Въпросът е очевидно в какъв род критични ситуации ще се оказваме:

• дали на неизвестните неизвестни – ситуации, когато „нашият образ за реалността престава да важи, но ние не го знаем“ и този тип ситуации Насим Талеб нарича „платоновска [от Платон] гънка“4;

• дали на известните неизвестни – ситуации, когато нашият образ за реалността престава да важи, но ние го знаем;

• дали на неизвестните известни – ситуации, когато нашият образ за реалността не престава да важи, но ние не го знаем.

• дали на известните известни – ситуации, когато нашият образ за реалността не престава да важи и ние го знаем.

Всъщност последният тип ситуации все по-рядко ще се осъществяват.

За да намалим неопределеността и да понижим (да трансформираме) риска от неуправляем в управляем, ние трябва да се опитаме да превърнем, както казахме вече, неизвестните неизвестни (стреляне със завързани очи по движеща се мишена) или в неизвестни известни (стреляне със завързани очи по неподвижна мишена), или известни неизвестни (стреляне с отвързани очи по движеща се мишена). Но повече няма да има ситуации на известните известни (стреляне с отвързани очи по неподвижна мишена), тези времена са завинаги отминали. А за да се справяме с тези качествено нови задачи и проблеми, трябва да развиваме и качествено нови умения и капацитет.

В Рисковото общество традиционните рискове продължават да ни съпътстват, но на преден план излизат нетрадиционни, понякога дори неизвестни рис¬кове, които са не само непознати (unknown), но и непознаваеми (unknowable)5. В този смисъл Рисковото общество е общество (и) на неизвестните неизвестни (unknown unknowns) рискове.

Впрочем по-правилно е да се каже, че неизвестните неизвестни рискове са дори не рискове, а предизвикателства, на които трябва да дадем поне отчасти верен отговор и така да ги „ограничим“ до известните неизвестни или неизвестните известни рискове.

→ Ефектът „Черен лебед“ означава, че рисковото общество е благодатно за и все по-често ще се натъкваме на събития тип „Черен лебед“. А „Черен лебед“, както бе изяснено, е събитие, което: се случва изключително рядко; случването му не следва от нормалната логика на процеса; и ако се случи, ефектът от него е огромен.

Редица автори сочат базисни характеристики на рисковото общество, чрез които то може да се определи като общество с много висок рейтинг, съответно:

● ННСН рейтинг – рейтинг на непостоянство, непредсказуемост, сложност, неяснота или VUCA rating – Volatility, Unpredictability, Complexity, Ambiguity ,6.

Моделът VUCA е разработен през 90-те години на ХХ в. във Военния колеж на армията на САЩ, Карлисъл, Пенсилвания (U.S. Army War College, Carlisle, Pennsylvania), наричан „VUCA University“7), а по-късно получава разпространение в бизнеса, описвайки адекватно условията на риск, в които днес работят организациите.

• Непостоянство [нестабилност] – то възниква при неизвестността и неочакваността на природата, скоросттта и мащаба на измененията.

• Непредсказуемост [неопределенност] – тя възниква при недостатъчност на знанията или неспособност да се определи бъдещият ход на събитията.

• Сложност [комплексност] – тя възниква когато резултатът от действията не може да бъде определен чрез обичайния анализ.

• Неяснота [нееднозначност] – тя възниква, когато ключовите характеристики на ситуацията не са ясни или могат да бъдат интерпретирани по различен начин8.

През 2007 г. американският специалист по организационно управление Робърт Йохансен-Боб (Robert „Bob“ Johansen, 1945) разработва модела VUCA-Prime – Vision, Understanding, Clarity, Agility) (визия, разбиране, яснота, гъвкавост). Ако моделът VUCA може да се използва за идентификация на рисковете, то моделът VUCA-Prime е предназначен за реагиране при и управление на тези рискове.

• Визия – тя е над непостоянството (нестабилността). Когато всичко се мени по непредсказуем начин, трябва да се съсредоточим над общата визия (виждане) и да се фокусираме върху целите.

• Разбиране – то намалява непредсказумостта (неопределеността). Разбирайки заобикалящата ни среда, ние намаляване неопределеността и експериментираме в нейните условия.

• Яснота – тя се противопоставя на сложността (комплексността). Яснотата позволява на специалиста по рисковете да отсече ненужните и объркващи детайли и да се съсредоточи върху ключовите елементи на ситуацията: в какво се състои рискът и как да бъде реакцията ни спрямо него, по този начин ние трябва да се стремим да опростяваме, колкото е възможно, сложната ситуация.

• Гъвкавост – тя помага да се преодолее неяснотата (нееднозначността), съ¬хранявайки свободата за действие за бързо реагиране на променящите се обстоятелства; така когато бъдещето предлага няколко алтернативи, трябва да сме готови да адаптираме своя подход, за да постигнем желания краен резултат,910.

VUCA и VUCA-prime са свързани по следния начин:

• Volatility (Непостоянството) води до Vision (Визия).

• Uncertainty (Непредсказуемостта) води до Understanding (Разбиране).

• Complexity (Сложността) води до Clarity (Яснота).

• Ambiguity (Неяснотата) води до Agility (Гъвкавост).

● НСНТ рейтинг: Неопределеност, Сложност, Непредвидимост, Турбулентност, или UCCT Rating – Uncertainty, Complexity, Contingency, Turbulence.

● 4Не рейтинг – неизвестност, неопределеност, невидимост, неочакваност, или 4Un Rating – Unknown, Uncertain, Unseen, Unexpected .

В Рисковото общество ние като правило ще се изправяме пред качествено нов тип опасности и заплахи, които са с ниска вероятност и с високи (големи) последици (low-probability, high-impact), по думите на Ричард Чейни-Дик (Richard „Dick“ Cheney, 1941, вицепрезидент на САЩ в периода 2001–2009 г.),.

Това не бива да ни кара да се чувстваме безпомощни. В рисковете човекът „плува“ в собствени води. Вече казах, че човекът е станал човек, в смисъла на съвременния човек, когато е започнал да рискува, т.е. когато е поел съдбата си в своите ръце, а не само като резултат от волята на божествата. Склонността на човека към риск, необходимостта да рискува, са го накарали да развива определени способности, които се просмукали в неговата ДНК. Затова можем да се съгласим, че „човешките същества, тъй като са организми и като такива са частично генетично детерминирани, притежават еволюционно благоприятстващи генетични програми за поемане на рискове“.

В съвременното Общество и главно поради неговото рисково измерение се променя (нека не звучи твърде силно!) законът на живота или поне един от законите на живота. Ние преминаваме от преобладаването в различните процеси и явления на Закона за нормалното разпределение, т.е. Гаусовото разпределение (с камбановидната крива) и по-скоро Поасоново разпределение на вероятностите, към Закона за степенното разпределение (Power Law) – вж. в Първа глава, илюстрации 1.3 и 1.4. Ако по-рано имаше някаква средни (средностатистически), усреднени величини, параметри, значения, то сега такива няма или все по-рядко ще се случват или ще се наблюдават. Образно казано, днес за всеки влак си има пътници – това са дългите опашки, т.е. шансове да се случат имат и малковероятните събития, със свои шансове да бъдат възнаградени са също и малковъзможните усилия.

Днес ние ще трябва да се движим в едно пространство на възможните решения, което повече не е хомогенно, с еднообразна геометрия, с нормалното разпределение на вероятностите на възможните отговори и поведения – когато най-вероятните отговори и поведения имат най-висока честота и всичко е прогнозируемо, сякаш е предопределено. Сега ние все повече ще се движим в едно пространство с промен-лива геометрия, нагънато на места по причудлив, понякога необясним начин и това пространство е със степенното разпределение на вероятностите и възможните отговори и поведения, когато вече няма най-вероятни отговори и поведения, когато верният отговор и правилното поведение могат да бъдат с много малка вероятност или доскоро с практическа невъзможност и когато не може да се говори за поне ми-нимално приемлива прогнозируемост, камо ли пък за поне някаква степен на предопределеност.

Моят анализ е посветен на Рисковото общество. И както досега, и занапред ще се налага да напомням за вече въведени понятия и да казвам например „за рисковото общество, както и за мрежовото, е в сила...“. Това е логично, защото с отделните анализи за глобализираното общество, за постмодерното общество, за мрежовото общество и за рисковото общество, ние разделяме общата картина „съвременно общество“ на различни фрагменти. Но тя, картината, е комплексна и интегративна, затова много от нещата, които установяваме за някой фрагмент, могат да важат и за друг фрагмент, доколкото те са фрагменти именно от общата картина. Нашата цел е изучаването на цялата, на всеобхватната картина, но такова изучаване е силно затруднено, ако трябва да говорим едновременно за всички части от това цяло. Ето защо ще изучаваме фрагментите поотделно, но ще ги мислим като части на единно цяло, като части от общата картина „съвременно общество“.

Но пак ще подчертая изрично: фактът, че навлизаме в дълбоките води на един океан от рискове, от несигурности (insecurities) и неопределености (uncertainties), не бива да се превръща в драма, в катастрофическо мислене. Това е „просто“ и „само“ различна среда, в която трябва да се учим и да се научим да се справяме. Трябва да се опитваме да правим това, за което по друг повод (за климатичните промени) се говори в доклад на ООН: „Да избягваме неуправляемото и да управляваме неизбежното. Ако не да избягваме неуправляемото, то поне да смекчаваме неговите последици. И ако не да управляваме неизбежното, то поне да се адаптираме към него.“

Рисковото общество (обществото на риска, обществото на третата вълна на сигурността – Вълната на риска) трябва да се възприема като едно поновому нормално общество, в което а-нормалността е новата нормалност, новата реалност.

На среща на видни социолози във Франкфурт Улрих Бек задава въпроса: „Колко нормална е все още нормалността?“ Но за Никлас Луман по-уместните въпроси са:

Какво можем да виждаме ние, ако съхраним дихотомията нормално/девиантно (в какъвто и да е семантичен образ) като инструмент за наблюдаване на днешното общество?... Как обществото при нормалното изпълняване на своите действия се справя с бъдеще, от което нищо определено не може да бъде различено, а единствено онова, което е повече или по-малко вероятно или невероятно?

Николай Слатински, „Рискът: новото име на сигурността“, "Изток - Запад", 2019

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Имах красиви, интелигентни и грижовни майка и любима жена… Те са моята незаличима мярка за мъдрост и привлекателност, които изграждат мъжа и го правят силен и верен…”

Стефан Данаилов, актьор и преподавател, роден на 9 декември преди 77 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Филип Димитров и неговата визия на българската християнска история

 

„Братя“ е приятно изживяване и празник на духа.

Да не забравяме, че и ние не сме учили или чели „Под игото” в оригинал

Понеже не идеите са важни, а общото патриотично послание, затова и езикът на Вазов става свещен и неприкосновен.

Когато автор и преводач стоят един до друг

За преводаческото изкуство на Огнян Стамболиев.